Днес почитаме патриарх Евтимий Търновски

20 Ян 2019 09:06

На 20 януари почитаме паметта на св. Евтимий, патриарх Търновски - един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Известен е и като Евтимий Български.

Той e авторитетна фигура в православния свят. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи. Основен сред тях е "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.

Св. Евтимий е роден около 1320-1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира "Света Троица" край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи по онова време старобългарския като книжовен език.

Славата на св. Евтимий като строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 - 1402 година.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.

 

През 1905 г. в Бачковския манастир е назначен нов игумен, йеромонах Паисий Пастирев, който се заема с голямо усърдие да уреди древната обител, въздигната от византийския пълководец Григорий Бакурияни. Той показва голяма ревност към изучаването на историята и старините на поверения му манастир. На 20 ноември 1905 г. игуменът решава да провери достоверността на местното предание, че в манастира на определено място е погребан св. Евтимий, патриарх Търновски, и започва разкопки. Те се извършват в притвора на голямата манастирска църква, пред западната порта, което всъщност се пада под олтара на най-старата църква „Св. архангел Михаил”. На това място, според преданието, до 19 век непрекъснато е горяло кандило. На дълбочина 85 см. са открити две плочи от местен камък. Под плочите се отваря гроб, иззидан с тухли, споени с хоросан. В средата на гроба накуп са сложени архиерейски одежди, повредени частично от времето. На 9 декември 1905 г. разкопките, при които са открити одеждите, продължават и се открива един оловен лист с надпис. След почистването му надписът е разчетен: „св. мощи на Евтимий, преосвещения архиепископ на великия град Търново, патриарх на българите”. Като дата на смъртта на св. Евтимий е посочена 4 април 1404 г.

Открива се нова плоча, а под нея - гроб, от който се разнася силно благоухание, подобно на това на св. миро. В гроба няма цели мощи, а гръдният кош на скелета и долната челюст, които също благоухаят. Св. Синод на БПЦ назначава няколко комисии, които да разследват откритието, но поради намеса и интриги на бившия Скопски митрополит Теодосий откритието е отхвърлено. Въпреки че първата комисия, в която влиза проф. Васил Златарски, недвусмислено заключава, че се касае за автентичния гроб на св. Евтимий, а втората комисия, която се води от проф. Йордан Иванов, изказва съмнения, но не отхвърля автентичността на откритието, нещата се потулват и потъват в забрава.

Main Menu