Борисов доволен от доклада на МВФ: Чакаме растеж от 3.2% и безработица под 5%

03 Фев 2019 15:56

Приключи редовната мисия на МВФ. В част от заключенията си те отбелязват, че икономическите резултати в България продължават да бъдат стабилни. Това написа премиерът Бойко Борисов във фейсбук.

"Очаква се икономическият растеж да достигне 3.2% през 2018 г., безработицата да спадне до близо 5%, а текущата сметка да регистрира пореден значителен излишък. Перспективите за 2019 г. са сходни.

В доклада също се отбелязва постигнатият напредък в реформите по Механизма за сътрудничество и проверка, включително чрез създаването на единна комисия за борба с корупцията и засилване на независимостта между съдиите и прокурорите", пише още Борисов.

България постигна стабилни икономически резултати през 2018 г., подкрепени от солидната макроикономическа политика. Превръщането на този положителен тласък в по-бързо сближаване на доходите на глава от населението с тези на напредналите партньори от ЕС продължава да бъде основното политическо предизвикателство. Позадълбочена интеграция в ЕС чрез договорения неотдавна процес на подготовка за Валутния механизъм II (ERM II) ще бъде от полза в това отношение. Извън това, целта е да се постигне напредък с широкообхватните реформи за укрепване на институциите и предоставяне на публични блага, за подобряване на секторите на образованието и здравеопазването и за преодоляване на затрудненията на пазара на труда. Устойчивите реформи в тези области ще спомогнат за забавяне на емиграцията и ще стимулират растежа на производителността, се казва в доклада на МВФ.

1. Икономическите резултати продължават да бъдат стабилни, което прави текущия момент подходящ да се постигне напредък с реформите. Очаква се икономическият растеж да достигне 3.2% през 2018 г., безработицата да спадне до близо 5%, а текущата сметка да регистрира пореден значителен излишък. Перспективите за 2019 г. са сходни - ние прогнозираме растеж на реалния БВП от 3.3%. Въпреки това, неблагоприятните рискове, свързани с тази прогноза, наскоро се повишиха, поради по-бързото от очакваното забавяне на световната търговия и нестабилните финансови пазари.

2. Интеграцията на България с ЕС продължава да се задълбочава през изминалата година чрез подготовката за влизане във Валутния механизъм II. Българските власти и страните по Валутния механизъм II се споразумяха за едновременното присъединяване на България към Валутния механизъм II и банковия съюз. Подготовката за присъединяване към ERM II включва някои допълнителни ангажименти, които ще помогнат за укрепването на надзора на финансовия сектор, подобряването на управлението на държавните предприятия и усъвършенстването на рамката за борба с прането на пари (БПП). Изпълнението на тези ангажименти и присъединяването на България към Валутния механизъм II и банковия съюз ще повиши доверието в политиките, в допълнение на многобройните предимства от членството в ЕС.

3. Трансформирането на това положително развитие в устойчива и ускорена конвергенция на доходите в средносрочен план изисква продължителни широкомащабни реформи. България отбеляза добър растеж и сближаване на доходите след глобалната финансова криза, макар и с по-бавни темпове, отколкото преди, и е изправена пред предизвикателства, свързани със средносрочния и дългосрочен растеж и публичните финанси, поради трайната емиграция и застаряването на населението. Основните области за подобрение са качеството на институциите, включително ефикасността на правителството и управлението; инфраструктурата; образованието и здравеопазването; и предлагането на труд. Устойчивият финансов сектор и благоразумната фискална политика осигуряват благоприятна почва за задълбочаване на реформи в тези области, дори и при увеличаващи се глобални рискове.

 

4. Политиката на правителството уместно поставя акцент върху фискалната предпазливост и по-големи разходи за човешки и физически капитал. През 2018 г. фискалният баланс бележи малък излишък (0.1 процент от БВП), което превишава бюджетната цел, благодарение на преизпълнението на приходната част и по-ниските от заложените капиталови разходи. Ниският дефицит (-0.5 процента от БВП), планиран за 2019 г., отразява очакваното ускорение в усвояването на средства от ЕС и разходи в критично важни области (образование, здравеопазване и инфраструктура). От 2020 г. нататък се планира балансиран бюджет, който ще бъде постигнат чрез умерено повишаване на разходите по несвързаните със заплати бюджетни пера. Тези цели са в съответствие с необходимостта от запазване на буферите в светлината на понесигурните перспективи за външно търсене и споразумението за валутния борд. Като се има предвид и ниско равнище на държавен дълг в България, има достатъчно възможности, така че автоматичните стабилизатори да могат да действат без ограничения в отговор на неочакван спад във външното търсене или други сътресения.

5. Сравнително малкият публичен сектор на България е причина да се отдава особено значение на повишаването на ефикасността на приходната администрация и управлението на разходите.

Main Menu