Битката при Клокотница води до доминация на България на Балканите, до военнополитическо могъщество и до обединяване, на практика, на всички български земи под скиптъра на търновския край. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с битката при Клокотница на 9 март 1230 година. „Именно за това, тя е много важна за осмислянето на Средновековна България“, заяви той. „Битката при Клокотница е предшествана от една глобална промяна през 1204 година, когато Четвъртият кръстоносен поход завладява византийската столица и голяма част от територията на империята. По този начин се променя съществено геополитическата ситуация в нашия регион“, обясни историкът. „ „Малко преди това, България излиза от сянката на Византия и е възстановено българското царство при Петър и Асен. При техния по-малък брат Калоян, България започва да се превръща в един от незаобиколимите фактори на Балканите“, изтъкна проф. Павлов. Той посочи, че именно за това, тази битка е свързана с предходни събития и с процеси, които засягат един много обширен регион в Източна Европа и в Югоизточна Европа най-вече. „Тя говори за зрелостта на един държавник- Иван Асен II, който поставя българските интереси на преден план и се стреми към възход на своята държава, както и към териториално обединение на всички български земи“, отбеляза историкът. По думите му битката при Клокотница е едно от знаковите сражения на българското Средновековие.