Не амнистия, а отсросчване на дълговете на вероизповеданията. Това ще е новото предложение на ГЕРБ за Закона за вероизповеданията. Решението обяви лидерът на парламентарната група Цветан Цветанов в присъствието на финансовия министър Владислав Горанов. Поправките трябва да бъдат направени между двете четения, защото на първо бе гласувано задълженията да бъдат опростени. Решението идва след бурна обществена дискусия по темата.

"Има много спекулации, че се говори за опрощаване на задължения, които са натрупани от всички вероизповеданаия към 31 декември 2018. Темата излезе извън обхвата на всички вероизповедания. Тук искам категорично да заявя по никакъв повод нито ПП ГЕРБ, нито ПГ на ГЕРБ, нито МС имат някаква договорка или извиване на ръце с ДПС", каза Цветанов.

Запитан дали премиерът е заповядал обрата в позицията на ГЕРБ Владислав Горанов посочи, че лидерът на партията участва във всички решения. А промяната в решението дошла на база на обществените реакции, като целта била законът да остане работещ.

Всяка една държава поддържа своите малцинства и религии по света - годишно страната ни предоставя около 2 млн. лв. за всички български църкви към БПЦ, уточни още Цветанов. "И днес мога да заявя, че тези пари, ако бяха опростени, смятам, че всички вероизповедания в България щяха да започнат начисто", каза той. По думите му Законът за вероизповеданията е придобил политически оттенък. Цветанов определи това като недопустимо, когато се говори за религия.

"Тук искам да кажа на тези политически партии, които се изказват да си припомнят много внимателно протоколното решение между България и Турция за това как България ще приема съответни дарения за Мюфтийството, за българските мюсюлмани и как дирекцията по вероизповедания ще опростява всички тези мита", допълни Цветанов.

Задълженията на вероизповеданията остават дължими и върху тях се начислява лихва - те са обезпечени с имущество, каза министърът на финансите Владислав Горанов.

По думите му периодът на отсрочка ще бъде така изчислен, че да даде възможност средствата, отделяни по силата на Закона за вероизповеданията, да бъдат достатъчни за финансиране на дейността на отделните вероизповедания, така и да бъдат като източник на погасяване на задълженията. Горанов обърна внимание, че така субсидията ще може да се получава в по-голямата си част.

"Именно това е целта на дебата от последните седмици и месеци. Ако сме имали за цел веднага законът да сработи за всички вероизповедания, то тези, които имат по-големи задължения, бързо трябваше да ги покрият. На практика законът щеше да бъде ефективно прилаган след година-две за някои вероизповедания", допълни още Горанов.

Той посочи, че отсрочката е съществуващ способ.

"Това не е някаква иновация. Ще даде възможност Закона за вероизповеданията веднага да изпълни основната си цел - финансирането на възнагражденията на свещенослужителите от различните вероизповедания да могат да бъдат осигурени частично, така както беше разговорът по време на КСНС", допълни Горанов.