В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа. За нея се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов.

„Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала в Париж била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените ѝ започнала да се пропуква. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението-без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна.

Научава за тази беда и управителят на Русенската област Митхад паша. Като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Обърнали се към него за помощ да им изпрати някой опитен архитект, който може да помогне.

Митхад паша решил да изпрати в Париж майстор Колю Фичето – вече се бил убедил лично в неговите необикновени умения. Последният заминал без никакво бавене за френската столица. Когато Фичето пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които пребивават понатоящем във френската столица, са отишли лично да проверят това…"

Автор: Ники Карагьозов

Източник: "Дестинация Дряново"