Народното събрание прие единодушно със 211 гласа "за" Обръщение към българския народ по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Това стана на тържественото заседание на парламента в сградата на Учредителното събрание във Велико Търново. Сградата, построена през 1872 г. от Колю Фичето, днес е изпълнена с депутатите на 44-то Народно събрание.

На дървените пейки в залата седнаха 211 депутати от всички парламентарни групи - ГЕРБ, "БСП за България", "Обединени патриоти", ДПС и "Воля - българските родолюбци".

Проектът на обръщение беше излъчен на видеозапис, в който участват едни от най-младите парламентаристи от всички парламентарни групи. В обръщението депутатите припомнят делото на строителите на съвременна България.

"Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел - да съградят модерна, независима и просперираща България. Те проявяват политическа воля и приемат не както предвижда Берлинският договор "органически устав", а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава", отбелязват депутатите. "Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ", посочват те.

"Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес, като неотменна част и от съвременната българска Конституция", се отбелязва в обръщението.

Документът припомня, че Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. За времето на нейното действие тя се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава, посочват депутатите. "Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи", посочват депутатите.

"Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти. В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо", отбелязва документът.

"Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи", посочват депутатите.

"Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната. Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: "Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани. Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа". Поклон пред историческото дело на учредителите!", се посочва още в документа.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева постави началото на тържественото заседание във Велико Търново със звънеца, с който е било открито Учредителното събрание преди 140 години.

Народните представители бяха посрещнати по традиция с хляб и сол и китка здравец. Те се регистрираха чрез полагане на подписи в присъствени книги, поради липса в сградата на електронна система за регистрация. Кворумът беше установен чрез преброяване на присъстващите от секретарите на Народното събрание. Гласуването ще бъде с вдигане на ръка.

Гости на тържественото заседание са президентът Румен Радев, министри, представители на съдебната власт, главният прокурор Сотир Цацаров, предишни председатели на парламента, евродепутати, представители на различните вероизповедания в страната и др. Деца от вокална група "Пеещи камбанки" изпълниха акапелно химните на Република България и на Европейския съюз.

Гвардейци внесоха тържествено в залата оригинала на Търновската конституция, която е приета на днешния ден преди 140 години. Очаква се председателят на Народното събрание и председателите на парламентарните групи да направят изказвания. В дневния ред е и гласуване на Обръщение към българския народ по повод 140-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Проектът на обръщението ще бъде излъчен на видеозапис, в който участват едни от най-младите парламентаристи от всички парламентарни групи.

Със сигурност допускаме грешки, трудно постигаме съгласие, но ако си припомняме всекидневно завещаното от строителите на съвременна България, ако всекидневно осъзнаваме величието на тяхното дело, това ще ни направи по-добри и по-достойни служители на българския народ, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева при откриването на тържественото заседание на парламента във Велико Търново.

"Преди 140 години на тази дата бе извършено дело на върховно родолюбие и държавническа мъдрост. Преди 140 години представители на българския народ, с различни идеологии, различни представи за бъдещето и различни интереси се обединиха и превъзмогнаха тези свои различия, за да създадат първата българска Конституция. Те превъзмогнаха враждите си и личната си горделивост, за да докажат пред целия свят, че България има силата и мъдростта да вземе съдбата си в свои ръце и да поеме пътя си на независима държава", заяви Караянчева.

Пред журналисти, преди началото на заседанието Румен Радев приветства решението на Народното събрание Велико Търново да има статут на историческа и духовна столица на България, основано на историческата памет и духовно минало на град Велико Търново.

"Очаквам и вярвам, че това решение ще бъде уплътнено със значими събития и инициативи за запазване на нашата историческа памет и укрепване на духовността". На журналистически въпрос, дали може да инициира промени и този статут да бъде част от конституционния текст, той отговори, че първо ще обсъди внимателно тази чисто правна тема със своя правен екип./ДИР.БГ