За първи и последен път в България политическите партии са забранени през 1934-та година. На 19-ти май е извършен държавен военен преврат - парламентът е разпуснат, Търновската конституция – отменена, възобновени са дипломатическите отношения със Съветския съюз.
Според някои изследователи превратът на 19 май 1934 година е проект за присъединяване на България към Югославия и създаване на единна държава, под управлението на югославския крал Александър Караджорджевич. С убийството на краля в Марсилия големият план за Балканска федерация рухва.

България осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете: „Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последен изход от това състояние на днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.“ „Да живее България!“, завършва паметният документ. Извършеният държавен преврат е дело на политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Съставено е правителство начело с Кимон Георгиев.

В новата политическа история на страната се създава прецедент. Никога до този момент партийният живот в България не е бивал забранен. Княз Александър I Батенберг елиминира конституцията и парламента за известно време, но не посяга на съществуващите партии; управленията на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски потискат политическите си противници, но не ги забраняват. С наредбата-закон правителството на Кимон Георгиев прави и тази крачка.