На 26 май 2019 г. се навършват 102 години от смъртта на полк. Борис Дрангов. Полковник Борис Дрангов е талантлив воин, военен психолог и педагог, писател, публицист. Блестящ командир и преподавател във Военното на Негово Величество Училище, днешна Военна академия „Г. С. Раковски”. Един от най-обичаните и уважавани офицери на бойните полета на войните за национално освобождение и обединение през 1912 – 1918 г. Борис Стоянов Дрангов e роден на 3 март 1872 г. в Скопие. През 1891 г. той постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. Разжалван, Дрангов е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата 1895 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в

Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията.

Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Началник на Скопската школа за запасни подпоручици през 1916-1917 г. Загива при Завоя на р. Черна като командир на Девети пехотен Пловдивски полк.  

В дневника на Щаба на Действащата армия ще бъде записано „Слаб артилерийски обстрел в района на река Черна.”

По обяд Дрангов обядва с офицерите от полка. Напуска щабната землянка и обикаля позициите. Артилерийският обстрел на французите покрива разположението на 9-ти полк. въпреки призивите на младшите офицери да се прикрие, Дрангов продължава да обикаля в пълен ръст окопите, траншеите и блиндажите. Така както са го правили преди него Скобелев и Драгомиров. Същият генерал Драгомиров, командвал първата дивизия, слязла на Свищовския бряг по време на освободителната война. Драгомиров, с когото в продължение на години Дрангов води лична кореспонденция.

Един от френските снаряди, които обсипват позицията на 9-ти полк пада непосредствено до Дрангов. Подполковникът е ранен тежко. Шрапнел разкъсва крака му. По-късно се оказва, че е засегнал артерия. Ранена е и ръката му. Но Дрангов не губи съзнание. „Търпеж му е майката!” – обяснява той на полковите санитари. Командирът отказва всякаква извънредна грижа, която да го транспортира до дивизионния лазарет. „Каквото за всички войници, това и за мен...”- заявява Дрангов. Въпреки обезболяващите инжекции отпада бързо. Кръвозагубата е голяма. Последните думи на полковия командир са: ”Колко много исках още да служа на България...” Вечерта на 26 май 1917 г. Борис Дрангов умира. И както пише писателят Федя Чьорни или Щабскапитан Копейкин, осъден в последствие от Народния съд „...във всички бедни македонски църквици по линията на фронта, разпрострял се от Албанските планини до Беласица, отекнаха камбаните като предчувствие”.

Офицерите и войниците от 9-ти пехотен Пловдивски полк разказват, че в края на май 1917 г., когато всички били покрусени от гибелта на командира си, а клепалата на селските църквички отмервали часовете на печал и болка, върху телените мрежи на загражденията открили съболезнователни писма от френските офицери. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: „Помни войната!”, Съвети за строеви офицери“ и др.

Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че Скопие помни две погребения. Дранговото и това на Велимир Прелич, сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, затова че е българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл. Дрангов, защото всички го обичали...

През 1917 г. Борис Дрангов е погребан в двора на скопската църква „Св. Димитър”. Църквата най-тясно свързана с борбата за българската екзархия и самостоятелността на българската църква.

Писателят Чудомир споделя впечатленията си от личността на подполковника:

„Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор… Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник… Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше, без съмнение, личният пример.“

А военните постулати на Дрангов ще живеят докато има армия:

„Две смърти няма, без една не може!”

„Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.”

„Живота не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи.”

„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!”

„Конете не разбират от патриотизъм, искат ечемик!”

„Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, което заставя да правят подчинените му.”

„За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати.За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове/ Евангелие на Матея Глава 9:17/ Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р. /– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно , чисто метете стълбата само отгоре надолу!”

А иначе македонецът Дрангов кротко ще напише на корицата на книжката „Помни войната”, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г. своето символ верую:

„Бъде възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм!”