Прокуратурата не може да укрива информация за това кога и на чии разноски български прокурори са били на командировки в Русия.

Това постанови Административният съд в София във връзка с мълчалив отказ на държавното обвинение да отговори на запитване на "Дневник" по процедурата за достъп до обществена информация., пише news.bg.

В заявлението си журналистите искат данни за посещенията на български обвинители в Русия през периода 2012 -2019 година - дати, участници, тема и на чии разноски е била командировката. Заявлението е изпратено на 12 март. В установения от закона 14-дневен срок не е получен отговор от държавното обвинение, което представлява мълчалив отказ. При запитване, от информационния център на прокуратурата са заявявали, че заявлението е в правната дирекция, но оттам няма движение. Подобно питане е отправено и от редакцията на "Капитал" в началото на годината, но то също е посрещнато с мълчалив отказ.

На сайта на държавното обвинение липсва информация за това кога български прокурори са били на посещение в Русия. Подобни данни няма и на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Интернет страницата на руската прокуратура обаче показва, че през май тази година заместник-главният прокурор Иван Гешев е бил в Русия и е водил делегация с български обвинители. Темата на визитата, според съобщението на Москва, е била противодействие на финансирането на тероризма.

В края на 2014 година руския генерален прокурор Юрий Чайка и Сотир Цацаров подписаха програма за сътрудничество. От нея става известно, че само за 2015 и 2016 г. е имало поне четири посещения - две на български прокурори в Москва и две на руски прокурори в София.

Юрий Чайка беше на посещение в България през септември 2017 г., а Цацаров му гостува през пролетта на същата година.

Посещението на Чайка предизвика реакции, че той е представител на авторитарен режим и породи въпроси за смисъла на подобно споразумение с прокуратурата на държава, погазваща законността. Според световния Индекс за демокрацията, Русия е в групата държави с авторитарни режими и заема 144-о място от общо 167 страни.

Решението на Административния съд, с което се отменя мълчаливият отказ, е окончателно. Съдия Антоанета Аргирова отбелязва, че "информацията относно професионалната дейност на прокурорите в България, включително данните във връзка с техни служебни посещения в чужбина, представляват обществена информация." Тя допълва, че става дума за данни, свързани с работата на прокурорите, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание.

"При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне", отбелязва още съдия Аргирова.

Единствената реакция от страна на прокуратурата във връзка с поисканата информация идва едва след образуването на делото. В писмен отговор на жалбата на "Дневник" се твърди, че исканата информация не е предоставена, защото такава не се съхранява.

По този повод съдът отбелязва, че "писменият отговор по жалбата не представлява изпълнение на задължението му за произнасяне с изричен писмен акт по заявлението за достъп до обществена информация". "Дължимият писмен акт не може да бъде заместен с писменото становище на ответника по жалбата до съда. Това становище е специално създадено за нуждите на процеса, не е нито официален документ, нито е част от административната преписка по заявлението за достъп до обществена информация , изпратена от ответника на съда." - гласи становището на съда.

Освен това се посочва, че "ако писменият отговор по жалбата представляваше допустима форма на произнасяне по заявление за достъп до обществена информация... то предложените в него мотиви са общи и бланкетни". Посочено е само "не е налична справка и не се води нарочен регистър, който да съдържа информация по посочените от заявителя критерии".

"Липсва посочване на реда за извършване на посещения от български прокурори в чужбина /без значение коя е страната на посещение / Русия, в случая или друга държава/, актовете, с които това се разрешава и компетентният да ги издаде орган; начина и срока на съхраняване на тези актове. Едва ли органът твърди, че служебните пътувания на прокурори в чужбина са ставали без да са издавани изискуемите от нормативните актове документи." - пише съдия Аргирова.