На 9 юли (27 юни ст. ст.) 1850 г. в Сопот, в семейството на Минчо Иванов Вазов и Съба Хаджиниколова Вазова, се ражда Иван Вазов - бъдещият голям поет, писател, драматург и общественик. Творчеството и обществената му дейност му носят известност и преклонението на хиляди почитатели. Но той винаги остава скромен, не обича показността и дори може да се каже, че е саможив и затворен в себе си. Щастлив и открит е само сред близките си. За това разказва в своя статия във вестник "Литературен глас" Кирил Добрев - поет, белетрист, литератор и семеен приятел на Вазови.

"Бащата на Иван Вазов, Минчо Вазов, беше заклан от турците през Освободителната война, загина и един брат на поета, Михаил (роден 1863 г.), убит през 1887 г. Останаха шест братя: Иван, Никола, Киро, Георги, Владимир и Борис, и две сестри - Ана и Въла. Всички бяха женени, с изключение на Никола, който остана стар ерген. Поетът живя само 9 месеца със съпругата си, след което те се разделиха завинаги. Всички братя и сестри се преселиха в София, заедно с майка си Съба, но Киро, който е лекар, се премести по здравословни причини в Стара Загора. Най-възрастен бе Иван (роден 1850 г.), Никола бе само една година по-малък, а най-младият е Борис.

Иван Вазов живееше под един покрив с майка си, с брат си Никола и сестра си Въла, женена, с едно дете момиче. Домакинството уреждаше Съба със съдействието на дъщеря си Въла, която след смъртта на майката пое изцяло грижата да наглежда дома на поета.

Братята и сестрите Вазови, макар и да живееха отделно, образуваха едно общо семейство. Никой не успя да ги разедини, даже жестоките наши политически нрави, които направиха врагове не малко бащи, деца и братя, не се отразиха никак върху отношенията на Вазови.

На върха на Вазовския род стоеше Иван. Към него бяха обърнати погледите на всички братя, сестри, снахи и зетьове, него всички зачитаха като вожд, който няма равен на себе си. И за майка му той беше предопределен да застане начело на семейството, и тя наравно с всички свои деца и близки, почиташе волята на най-големия си син, който беше кротък и благ, великодушен и справедлив. Той не знаеше да заповядва. Неговият дух, висок и благороден, създаваше тази чудесна семейна привързаност, тази доброволна дисциплина, която никой никога не посмя да наруши.

Той водеше семейството не защото беше най-възрастният от децата. Някои от братята му бяха по-експанзивни натури, с твърда като стомана воля и все пак те благоговееха пред него, който се плашеше от дрязгите, проявяваше изумително търпение и една всеотдайна любов, която затопляше погледа му и стопяваше и най-голямата упоритост. Главно брат му Никола издържаше къщата, подпомаган от всички братя и сестри. Поетът, изоставен на своите оскъдни писателски възнаграждения, не би могъл да поддържа своя дом. За него парата не съществуваше, той не знаеше нито цената ѝ, нито предназначението ѝ. Парата не е играла никаква роля за всички Вазовци - те винаги се подпомагаха едни други, било за да добият по-високо образование, било при други нужди и никога не си търсеха сметка - каквото се даваше, даваше се безвъзвратно и завинаги.

Иван Вазов беше станал глава на това голямо семейство, което даде най-първи представители на българския книжовен, военен, политически и обществен живот.

Почти всяка седмица у поета се събираха всички братя и сестри, на тържествена вечеря. Тия вечери служеха като семейни срещи, на които братята разговаряха по големите наши политически, обществени, книжовни и военни въпроси. Трима от братята бяха получили военно образование.

На поета бе отреден особен стол, по-широк, с облегало. Той заемаше централно място; срещу него седеше майка му. Той пристигаше в трапезарията винаги последен, когато всички вече са заели местата си. Слизаше от стаята си, която беше на горния етаж, винаги спретнато облечен и наметнат с шал - той беше зиморничав и страдаше често от гърло. Обичаше да бъде чакан и докато не влезеше в трапезарията, вечерята не почваше. Влизайки, той кимваше на всички любезно, видимо доволен, че се намира в средата на своето семейство.

От лявата му страна седеше Никола - голям шегобиец, майстор на безобидния хумор. Единствен той си позволяваше да се закача с големия си брат и привидно искаше да дели с него мегдан във влиянието, което поетът имаше всред семейството. Той четеше малко произведенията на брат си, но беше по природа голям критикар и често задяваше поета с неблагоприятни отзиви за съчиненията му. Зает със своята ежедневна работа, като притежател на воденици край София, Никола можеше да отделя малко време за четене. Той беше предприемчив, единствен търговец в семейството.

Д-р Киро често идваше в София и се явяваше на тия вечери. И той е разговорлив, весел, но по-въздържан, уважаваше много поета и следеше живо книжовната му дейност.

Георги, със своята борческа природа, с открит и буен нрав, говореше без стеснение - със свити вежди и висок глас той одобряваше, но и решително възразяваше.

Владимир и Борис, като най-млади, бяха и най-въздържани; и те вземаха живо участие в разговорите, обаче спазваха по-умерен тон.

Говореха и зетьовете. Сестрите и снахите слушаха. Кротки, внимателни и услужливи, те отбягваха да вземат участие в разговорите. В кухнята имаше всичко в изобилие - готвачът Христо, сопотчанин, разбираше добре от занаята си и не се противопоставяше на заповедите, които получаваше от всички страни - всеки нареждаше да сготви любимото му ястие и по тоя начин трапезата се изпъстряше с най-разнообразни и вкусни гозби. Поетът най-много обичаше лозови сърми, сърма-було и яхния постна от бял фасул.

София, къщата на генерал Георги Вазов на ъгъла на ул. "Раковски" и ул. "Гурко", построена през 1902 г. и разрушена през 1938 г. В съседство с нея се намира домът на писателя, днес превърнат в къща-музей.

Съба, майката, се обаждаше, защитаваше умело свои собствени гледища даже по въпроси от политиката. Тя беше будна жена, обичаше много да чете, преглеждаше и ежедневния печат и беше в течение на големите събития. Нейните приказки бяха пропити с мъдрост, която извикваше възхищение у събеседниците ѝ.

Поетът следеше с жив интерес разговорите, усмихваше се одобрително. Рядко се намесваше.

Генерал-майор Владимир Вазов (1868-1945) също като брат си Георги е участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. Ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран (1918 г.) по време на Първата световна война; председател на Съюза на запасните офицери, кмет на София (1926 - 1932 г.)

Тия редовни семейни вечери се разредиха след смъртта на Съба, която се помина през есента на 1912 г., и особено след като почина през 1917 г. и Никола. Тогава Вазовци започнаха да си устройват семейни литературно-музикални забави с предварително установени програми, в които племенниците на поета декламираха стихотворенията му, свиреха, пееха. Поетът имаше 20 племенника - 10 момичета и 10 момчета, от които трима са кръстени на негово име.

Иван Вазов обичаше да разговаря поотделно с всички свои племенници и ги третираше като големи хора. Той с удоволствие се занимаваше с тях. Той много обичаше децата, но не обичаше шума им. Виковете им го дразнеха. Затова ги търсеше поотделно и тогава с готовност разговаряше с тях. Но когато ги виждаше заедно в шумни игри, той ги отбягваше.

Братята подлагаха понякога на жестока, но справедлива и обоснована критика заядливите критикари на поета, разглеждаха съвместно отзивите им и неведнъж ги изобличаваха в умишлено злепоставяне и пренебрежение. Неловко се чувстваше поетът, когато говореха за неприятелите му. Никой от семейството му не помни да е казал тежка, жестока дума или присъда за някого. Той се отнасяше със снизхождение дори към най-върлите си противници.

Не беше общителен. Самотен бродеше той из улиците на града, в градините, в близките поля, наблюдаваше хората, които не го познаваха, отбягваше погледите на ония, които го разпознаваха, съзерцаваше природата, слушаше чуруликането на птичките. Искаше да се чувства като всеки смъртен и не харесваше постъпките на неговите почитатели, които идваха в дома му или го спираха по улиците, за да поговорят с него или да вземат подписа му за спомен. Обикновено той не ги приемаше в дома си, като молеше сестра си да им каже, че не е вкъщи. Той не приемаше даже големи свои приятели. Не искаше да се показва и най-голяма неприятност и стеснение чувстваше, когато го сочеха по улиците. Само пред своите близки сродници той се явяваше радостен. Тия семейни срещи го разведряваха и ободряваха. През летата той прекарваше със седмици при братята си - в Горна баня при Георги, в Рибарица при Владимир, в Костенец-баня при Борис. Навсякъде той се чувстваше прекрасно.

Иван Вазов беше тих, смирен. Но имаше неспокоен вътрешен мир, тревожеше се непрекъснато поради нещастията на народа, изживяваше ги и много страдаше. Беше мълчалив и никому не издаваше мъката си. Само пред своите братя той разкриваше грижата, която беше вечна спътница на живота му - грижата за България. Истински философ. Думите му бяха винаги обмислени. Той малко говореше и се трогваше от всички прояви на правда и на човещина. Беше винаги сериозен, дори смутен, с плах болезнен поглед. Той се вълнуваше и се тревожеше, но беше оптимист, вярваше в доброто и в най-тежките моменти една светла надежда сгряваше душата му.

Кирил Добрев, в-к "Литературен глас", септември 1936 г.

Снимки: "Изгубената България"