В последните няколко години е изключителна дързост да правиш музика. Още по-дръзко е да поставяш въпроси, на които слушателите сами да си отговорят. Музикалният бизнес насочва вниманието на феновете към по-лесно смилаеми теми. Тенденцията не е само в България, но в България тя е задължителна.

„Все още приемам себе си като музикант, не като влогър, инфлуенсър или инстаграм сензация. Наречете го старомодно, но се опитвам чрез музиката си да изразя свои виждания и да общувам с публиката. Много добре разбирам, че от днешния попфолк не се очаква това, но доста хора пропускат факта, че жанрът се появи, защото говореше за проблемите на хората. Поправете ме, ако бъркам, но „пирамиди и…балъци за милиони“ изразява съвсем точно факти от най-новата ни действителност“ – припомня Антонина.

Олекотяването на изразните средства в музиката е любима „дъвка“ сред критиците. Внушенията за чалга поколението периодично придобиват гражданственост и умело изместват фокуса от същинските теми. Разделението на про- и античалга е толкова драматично, че понякога се добавя и политически оттенък в музикалните предпочитания на българина.

„Ако това беше влог, вероятно тук щях да кажа: „И не забравяйте да се абонирате за канала ми!“ или „Купете тениските ми!“ (смее се) Та, поправете ме, долу в коментарите, (смее се) но не помня мой колега така яростно да е атакувал друг жанр. Обратното се случва често. И „Чалгаджийките съсипаха таа държава!“ вече е като рефрен от песен, като мантра. – коментира изпълнителката. – Мисля, че в време да потърсим нещата, които ни събират, да помислим за идеи, в които да изразим единството си!“ – категорична е Антонина.

В музикална си история имаме произведения, които събират. Имаме и произведения – пряка форма на бунт. Интерпретацията и представянето пред широката аудитория е в ръцете на артистите. „Опитвам се да мисля за музиката по нов начин. Търся теми, които да са близки не само за мен, но и за останалите. Виждам все повече хора, които разбират, че разделени не стигаме много далеч. Такава е и концепцията на песента, по която приключих работа. „Като Едно“ е израз на стремежа да бъдем заедно, да се противопоставим на разделението. За мен тази песен не е просто начин да кажа нещо, тя е копнеж по един идеал. Гледам на попфолк музиката като на възможно най-широката музикална платформа. Чрез нея мога да споделям мисли и усещания с публиката.“