"На този фон, никак не е изненадващо, че едва 3,9% от българите възнамеряват да стартират бизнес през следващите три години, при средно 26% за останалите държави от групата на т.нар. инвестиционно-обусловени икономики (вкл. Хърватия, Унгария, Полша, Латвия, Румъния и Македония)“, заяви председателя на Българска стопанска камара Радосвет Радев пред Българския икономически форум 2019 г. , предаде Offnews.bg.

Според председателя на БСК, необходимо е държавата да създаде благоприятстваща иновациите и бизнеса екосистема, която да стимулира и да дава възможност на предприемачите да създават нови компании.

"Трябва да се работи за изграждане на мостове за предаване на опита от вече реализирани предприемачи на младото поколение. Нужни са и схеми за финансиране на предстартовата фаза от създаване на стартъпи, както и набиране на дялов капитал за развитие на различните стадии на предприемаческите идеи", подчерта Радев.

Според него бизнесът в България очаква предвидима правна среда, ограничено взаимодействие с администрацията, облекчени административни процедури, по-добър достъп до финансови инструменти и, най-вече – необходимото количество и качество човешки ресурси.

Радев добави, че при оценката на бизнес средата трябва да бъдат отчитани външни и вътрешни фактори. Сред външните фактори са икономическите проблеми с геополитически измерения, като продължаващият търговски конфликт между САЩ и Китай и Брекзит, както и рискът от глобална рецесия. Вътрешните фактори са основно административно-правни (липсата на електронно правителство, нереформирани здравна и осигурителна системи, често променяща се нормативна уредба, времеемки процедури по издаване на документи), демографски (застаряващо население и необходимост от внос на квалифицирани работници) и образователни.

Като пример за нормативна нестабилност Радосвет Радев посочи, че само през последните 11 месеца Кодексът на труда е бил променян 10 пъти, а Кодексът за социално осигуряване – 4 пъти. По три пъти са били променяни Данъчно-осигурителният и процесуален кодекс, Кодексът за застраховането, Търговският закон и Законът за концесиите, а Законът за устройство на територията е изменен шест пъти.

Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП, представи финансовите стимули, с които подпомагат компаниите да стъпят на чуждия пазар, както и ваучерни стимули, с които да се подпомогне на компаниите да излязат на българската фондова борса.

"За съжаление интерес нямаше - относно ваучерите на стойност 50 хил. лева, като сега се реорганизира тази програма, тя се финансира от Оперативната програма по иновации и конкурентоспособност“, добави Таков.

Таков заяви, че сега стартира и нова ваучерна програма на стойност от 5000 до 20 хиляди лева, те ще бъдат за информационни и комуникационни услуги ресурса е над 9 млн. лева, а целта е да се подкрепят 450 компании.

Цветан Кюланов, Представителство на Европейската Комисия в България заяви, че "комисията ще предложи мерки, с които да подкрепи малките и средните бизнеси. Две конкретни неща едното, което се планират, е създаването на фонд за подпомагане на предприятията да стигат до капиталовите пазари или да се листват на платформа, с която да набират капитали; и стратегия за малки и средни предприятия, която е насочена към намаляване на административната тежест."

"Малките и средните предприятия са тези, които най-лесно могат да се възползват от нови инвестиционни възможности от това да изпробват нови технологии, и изпробване на нови пазари и индустрии“, добави Кюларов.

Според анкетно проучване на БСК, представено от председателя на Радосвет Радев, пречките пред бизнеса са основно: липсата на квалифицирана работна ръка - за 72%, 61% корупция - 61%, бюрокрация - 61%, некачествено образование - 47%, липса на доверие и негативизъм спрямо бизнеса - според 17%, 12% посочват лоша инфраструктура и 5% - граждански натиск върху инвестиционни проекти.