На тази дата преди 142 години е роден Пейо Яворов.

Пейо Тотев Крачолов, познат като Пейо Яворов, е роден на 13 януари 1878 година в град Чирпан. Започва училище в родния си Чирпан и се отличава с качествата си на силен възпитаник, който освен видния интерес към българския език и литературата, е запален и по математиката – една твърде нетипична наука за бъдещ писател. Яворов постъпва в местната прогимназия, но след третата година майка му настоява той да се премести в Пловдив.

През 1897 година влиза в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО). В този период става и един от най-изявените защитници на идеята за свободата на Македония и сред най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред” във вестник „Глас македонски”, а през 1901 година издава и първата си стихосбирка „Стихотворения”. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912). Често е командирован в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж. Яворов усилено чете модерна френска поезия.

По това време младият Яворов се отдава и на своята любима – Мина Тодорова, която е сестра на Петко Тодоров. Тя среща смъртта си прекалено млада, едва двадесетгодишна, и писателят бива изправен пред един същински емоционален ужас, който дава ефект и върху част от произведенията му. На нея той посвещава творби като „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение” и други.

Скоро след смъртта на Мина, Пейо среща друга дама, която ще завладее, но и разбие неговото сърце. Това е дъщерята на Петко Каравелов – Лора. Не след дълго Яворов и Лора се превръщат в най-ярката двойка на софийското общество. Както на Мина, така и на дъщерята на видния български общественик Петко Каравелов са посветени не малко стихотворения, повечето от които наистина са гениални достижения на автора - „Стон”, „Сенки”, „Клеопатра” и др.

В края на 1913 година Яворов губи и другата си любима. Лора Каравелова се самоубива. Пейо Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това и той прави опит за самоубийство, който обаче се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Следва позорен процес, обвиняващ Яворов в това, че той е убил жена си, което напълно сломява духа на поета. На 29 октомври 1914 година Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва. Писателят оставя зад себе си прощални писма, от които си личи силната емоция, която терзае душата му.

Пейо Яворов е лирикът, който успява да пресъздаде две напълно различни и противоречащи си теми в своето творчество. Именно това го прави гений на българската поезия, защото създаването на творби с революционна тематика, а след това и символистични, несъмнено е гениално и достойно за уважение.

Януарските Яворови дни се откриват за 52-и път в родния град на поета Чирпан. Три премиери, научна конференция на тема "Яворов и Златорог", изложба и два конкурса са сред включените в програмата събития.

В 17 часа зам.-председателят на фондация „Яворов“ Георги Зъбчев ще запали огъня на Яворов, който ще бъде пренесен от шест талантливи чирпански деца до едноименния парк, в който се издига паметникът на поета.

Час по-късно започва тържествената Яворова вечер във Военен клуб Чирпан и премиерата на книгата „Непознатият Яворов“ на доц. д-р на историческите науки Милкана Бошнакова. В книгата е включен новооткритият архив на поета - 4 писма, 4 разписки, 3 стихотворения и 9 требвания. "Непознатият Яворов" разказва за този момент от живота на Яворов, когато той за втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Всички документи са ясно датирани - октомври 1912 г.

Най-ценното в книгата са вероятно последните писани от Яворов стихотворения, с изключителна литературна стойност, представляващи своеобразна равносметка на живота му:

И паднах сякаш поразен от гръм -
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън -
звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм в теб, Родино!
Дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име!

Мирела Иванова, Виолета Христова, Ана Цанкова, Костадин Филипов и македонският поет Михайло Свидерски ще участват в поетичното четене.

Общо 230 ученици от цялата страна участват в тазгодишното издание на националния конкурс "Недорисуван свят", който се провежда в памет на Василия Стоилова, потомка на Яворов. Сто са творбите, които участват в националния литературен конкурс "И ти си в мене - ти, родино моя".