Главната задача пред България: СМЯНА НА СОФТУЕРА НА НАЦИЯТА

15 Сеп 2021 16:57

Първият учебен ден е добър повод да припомним, че каквото е КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО на една държава, също такова е КАЧЕСТВОТО НА БЪДЕЩЕТО за нейните граждани. Това обяснява защо от 1989 година досега реформите в тази сфера са любим предизборен локум на политиците. „Всички правителства които се изредиха досега имаха за приоритет образованието, а резултатът е, че имаме най-калпавото образование в цяла Европа”, твърди Теодосий Теодосиев- Тео, известен като Златният учител на България. Респективно, страната е на най-калпавите позиции във всички европейски класации. „Едно добро общество е това, което реализира тавана на възможностите на своите граждани”, счита Тео. Личната си мисия формулира като „изграждане на силов интелект и социално силни граждани”. Теодосий обича да хвърля смут в изнежените неолиберални души, твърдейки, че всеки може да стане Свръхчовек, но пътят към големите резултати минава през страданието. И двамата с него като пример бихме посочили проф. Минко Балкански. Той също вярва,че ”истинска промяна и истински напредък е възможен само чрез образование… Трябва истинска народна вълна ДА СМЕНИ САМИЯ ДУХ НА НАЦИЯТА”.
С тези двама учени мъже, колкото и да сме различни като хора, сме от една и съща страна на Промяната. Съдбата е свързала Тео и проф. Балкански с образованието и науката, мен с интелектуалното предприемачество. Връзката с бизнеса, сигурно ме е направила по- радикален в разбирането за необходимостта от смяна на софтуера на нацията. Над 30 години изграждам личности, носители на индивидуалната култура на постижения. За това време съм участвал в над 110 форума и събития с най-различни аудитории в България и Европа, на които съм представял, с една или друга дълбочина, Пътят на постиженията. Инвестирал съм хиляди часове в индивидуални разговори с учени и учители, писатели и художници, социолози и политолози, политици и предприемачи, лекари и журналисти, спортисти и артисти… И от опит знам, че вече НЯМА МЯСТО И ВРЕМЕ ЗА ЧАКАНЕ! Защото пробивите са малки, а необходимостта от незабавна промяна - огромна. На карта е поставена съдбата на страната.
Две са социалните групи, носещи най-голяма отговорност ЗА БЕТОНИРАНЕТО НА КУЛТУРАТА НА ОЦЕЛЯВАНЕ по нашите земи: интелектуалците и политиците. Първите – с малки изключения, вторите – с почти никакви.
„Това е тежка присъда над хората на словото, голямото мнозинство от които са полуинтелигенция, малодушни, безотговорни, нагаждачи, продажни, суетни или вятърничави. Участието в публичния форум на обществото е сериозна отговорност и изпитание на високите човешки добродетели… Но българските интелектуалци са изтървали работата отдавна. Господар е посредствеността”. Тази жестока диагноза на българската реалност направи преди по-малко от месец социологът проф. Георги Фотев.
Там където властва Посредствеността, най-голямата врагиня на Културата на Постиженията, в изобилие се раждат Злоба и Завист, Гняв и Омраза,Нахалство и Арогантност, Простотия и Самомнителност… И така обществото влиза във фундаментална криза на ценностите и морала, която закономерно води до „пропадане на политическото общество в България”, заявява проф. Фотев.
Лично мен, често ме питат: „Ама как? Няма ли злоба и завист в страните, където господства Културата на постижения?”. Отговарям: ИМА СПОРТНА ЗЛОБА И БЯЛА ЗАВИСТ. А разликата е като между добрия и лошия холестерол…
Нека сега отново се върнем към образованието. С хардуера на системата нещата горе-долу са наред. Строят се нови училищни сгради, ремонтират се стари, купуват се компютри и таблети…
Но „образователната система не се оправя с еднократна покупка на нещо, а с хубави учители, качествени, и с ред и дисциплина в училище. Който обещае такова нещо, ще загуби следващите избори. Затова си заслужаваме мястото, на което се намираме – последно място в Европа”, продължава да буни духовете Теодосий Теодосиев.
Разбира се, трябва да отидем още по-навътре, в сърцевината на проблема. Разбира се, че всичко има значение: учителите, методиките, сградите, спортните зали, басейните, кабинетите, чиновете, технологиите… Но най-важна е целта - ЛИЧНОСТИ С КАКВИ КАЧЕСТВА СЕ СТРЕМИМ ДА ИЗГРАДИМ! От тук следват най-важните въпроси за смисъла и съдържанието на обучителния процес. Едно е да произвеждаш посредствени ученици с ниска функционална грамотност, друго – личности с високи постижения. Така стигаме до учебниците и учебните програми. В този контекст, много често твърдя, че и МАТЕМАТИКАТА Е ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДИСЦИПЛИНА. Тук категорично нямам предвид неолибералната проблематика за бялото превъзходство във физиката и математиката или свободата на изразяване на мнение, при която 2+2 може и да е 22 (по темата има забавен краткометражен филм „Алтернативна математика”).
Давам конкретен пример: словесните задачи преди 1989 година бяха свързани с чавдарчета и пионерчета. Ходят на село. Едните берат круши, другите ябълки, едните по-малко килограми, другите повече. Комсомолците - те нямаха стигане. В крайна сметка изчислявахме колко плодове общо са събрали.
Днес има възможност по много начини и в аритметиката, и в геометрията, да се включи задача с условие, запознаващо децата със световния рекорд (209 см) на висок скок на Стефка Костадинова (30 август 1987 г.). Най-елементарната: колко години българката държи този рекорд ? Или друга задачка: „Школата на учителя по физика Теодосий Теодосиев е подготвила 8 златни медалисти от международни олимпиади. Колко процента са те от всичките 12 спечелени от България”. Това не е като две плюс две е равно на двадесет и две!
Пак идват избори и пак ще се разтяга любимият локум. А е време за смислен политически дебат и за образованието и за това: „ЩО Е ТО ПОЛИТИЧЕСКО ПОСТИЖЕНИЕ И ИМА ЛИ ТО ПОЧВА У НАС?”.
Преди малко повече от половин година лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че левите ще искат въвеждане на ЕДИН УЧЕБНИК ПО ЕДИН ПРЕДМЕТ, защото „освен как учат децата е важно и какво учат”. И даде примери със съдържание, типично за културата на оцеляване: смотаняци, които въртят любов; разказ за злополука на работното място; преимуществото на българския език - докато пътуваме, да си го говорим без да ни разбират. Според социалистите, „екипите които пишат съдържанието на учебниците не носят отговорност”. След изборите на 14 ноември може да се получи управляващо мнозинство, което да реализира подобна идея. Ето защо от изключително значение е екипите, пишещи програмите и учебниците, да бъдат доминирани от хора със системно мислене и изповядващи културата на успеха. „Демократична България“ и Христо Иванов сигурно ще настояват, че няма да е демократично, ако в математическите задачки не се включат и… различните. Няма да ги изброявам.
Да се смени софтуерът на нацията е задача с повишена степен на трудност. В спорта е „лесно”. Вдигаш летвата . Засилваш се. Прелиташ над нея. Рекорд. Печелиш медал. Получаваш слава… В ЧЕСТНИЯ бизнес също. Раждаш полезна идея. Произвеждаш търсен продукт. Продаваш го. Печелиш пари. Получаваш данъчна проверка (шегичка!).
Така трябва да е в изкуството, науката, медицината… и най-накрая в политиката. Стигаме до въпроса с политическите постижения: Да спечелиш избори? Да съставиш правителство? Да изкараш пълен мандат? Да изкараш два? Да се построят 100 км магистрали? Да се увеличи БВП с 4 процента? Да нарасне средната заплата и заплатите на депутатите? Да се вдигнат пенсиите? Да се оправи държавата за 800 дни? Или за 5 години? Никой не ти казва… Задачата допълнително се усложнява от противоборствата в държавата. Мъже като Румен Радев и Бойко Борисов, изповядващи висока индивидуална култура на успеха, от електорални съображения, вместо да се конкурират с визиите си за просперитета на нацията, се надпреварват взаимно да се принизяват…
Прост народ , казват, лесно се управлява. Просветен – сигурно трудно! Но да превърнеш народа си от прост в просветен, си е БЕЗСПОРНО ПОЛИТИЧЕСКО ПОСТИЖЕНИЕ. Не винаги е достатъчно, но винаги е добро начало.
* Станимир СТОЯНОВ е основател на Международна Академия за Високи Постижения "Сър Исак Нютон". Един от най-мащабните европейски мислители, визионер от глобален мащаб, с афинитет към футурологията. Адепт на културата на постижения в България и в Европа.