Народният представител от “Демократична България” Антоанета Цонева обяви като една от личните си каузи за българите зад граница създаването на читалища извън територията на страната.
"За момента, за да си част от системата трябва да отговаряш на определени условия, но те изключват читалището да е извън границите на България. Трябва да се направи неголяма поправка в Закона за народните читалища, която да позволява да се направи читалище в чужбина”, заяви в предаването “България сутрин” на телевизия Bulgaria ON AIR Цонева, която е председател на парламентарната комисия за политиките за българите зад граница.
“Всеки може да се самоорганизира, българите имат толкова живи форми на взаимодействие, клубове, организации, библиотеки. Смисълът на такава поправка е българската държава да се ангажира към тази дейност, а българските читалища да получават подкрепа от бюджета от Министерство на културата за тези свои дейности", поясни Цонева.
Според нея най-развитата част от политиката за българите зад граница е мрежата за българските неделни училища и това е добър опит, върху който да се стъпи при развитието и на читалищната система.
“Когато има институционална подкрепа и силна организация, защото енергията е преди всичко от общностите, и след като държавата започва да развива програми и да отделя бюджет, се получава една много силна политика. Така трябва да създадем още една мрежа за връзка с България”, коментира тя.
Тя обяви, че през тази година ще започне работа по основен ремонт или приемането на изцяло нов закон за българите зад граница, тъй като настоящият е приет преди 20 години и не отговаря на реалностите. В момента се прави оценка на въздействието на настоящия закон, за да се реши в каква посока да се тръгне.
"В коалиционното споразумение, в частта, която развива политиките за българите извън страната, е предвиден такъв законопроект. Ние имаме закон, който, за съжаление, не действа и трябва да бъде подобрен и усъвършенстван”, каза тя.
“На първо място новият закон трябва да показва какви са целите, които политиката на България има спрямо нашата диаспора. Как ще бъдат постигнати тези цели и кои са отговорните институции, какви са техните ангажименти и каква е координацията между тези институции", обясни Антоанета Цонева.
“Трябва ясно да се дефинираа какъв би бил подходът. Той трябва да бъде строго насочен към историческите общности, но и да оцени нуждите на новата емиграция - хората, които напуснаха след 1990 г. Трябва да предвиди как ще се прилагат мерките с тези политики. Трябва да има много ясна система за мониторинг, която оценява постиженията”, каза тя.