Вероятно ще наблюдаваме криза на енергийните пазари с много високи нива на цената на електрическата енергия и природния газ през зимата, съчетана с икономическа рецесия през първото тримесечие на 2023 г. Всички фактори - разрушаване на търсенето, високи енергийни ресурси, затруднения по цялата верига на снабдяването - ще се сблъскат наведнъж. Tова прогнозира Николай Кискинов, управляващ партньор "Владимиров Кискинов", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки, предаде Bloomberg TV Bulgaria.

Цените на електроенергията са в диапазон 600-700 лв/Mwh, което е очаквано за този период от годината. Стресовете на пазарите се проявиха не заради профилактиката на "Турски поток", а заради намалените количества газ по "Северен поток", за които Русия обвини западните санкции, които попречиха на връщането на оборудване за помпени станции от ремонт в Канада. "Пазарите на природен газ скочиха от 80 евро до 130 евро, а на електрическата енергия - от 400 на 700. Тези ценови нива са загрявка за зимата... Ако ще има стагнация в икономиката, тя ще се случи през зимата; ако ще се спират или ограничават доставките, има смисъл да се прави през зимата."

Страхът от нарушаване на енергийните доставки е много голям, а България изглежда все още няма нови дългосрочни договори за зимата за газ извън количествата от Азербайджан. Най-вероятно страната ще разчита на доставки месец за месец на втечнен природен газ (LNG) през терминалите в Гърция и Турция, но това поставя под сериозен риск намирането на нужните количества, а и междусистемните капацитети с Гърция не позволявят пълно задоволяване на българското търсене, предупреди Кискинов. "За момента изглежда, че отвързването от руския доставчик работи, което озадачава пазарите, които не очакваха то да е толкова рязко. Но работи в летен режим."

Цената на КЕВР за "Булгаргаз" в момента е 142 лв., но вероятно ще достигне между 160 лв. - 170 лв., прогнозира Кискинов. На пазара за електричество се наблюдава отчетлив тренд нагоре. Правителството трябва да идентифицира кои са най-енергоемките индустрии и тези, които не могат да подобрят своята енергийна ефективност, за да насочи към тях помощите за високите цени на тока. До момента програмата за компенсиране от държавата на 80% от цената на тока над 200 лв/Mwh не е довела до спад на инфлацията, но е накарала бизнесът да не се интересува от енергийните си разходи, защото разчита на държавната помощ.

"Програмата постави икономиката на системи безсрочно напред във времето", каза Кискинов. Част от компаниите вече са били калкулирали по-високите цени в продуктите си и на практика увеличават инфлацията въпреки дотациите, а след искания за предвидимост на цените и двустранни договори за доставка на електроенергия, няма никакъв интерес към обявените търгове от НЕК от български предприятия, каза Кискинов. "Българската индустрия трябва да научи, че в ситуация на турбулентни енергийни пазари и нужда от подкрепа, която е от една година, можеш да насочиш мерки за подобряване на енергийна ефективност, управление на товари, хеджиране на риска.

Има такива предприятия и те за една година могат да управляват риска", каза Кискинов и добави, че с на практика обещанието за безсрочна помощ държавата стимулира обратното поведение. Помощите трябва да са зе целеви сектори и предприятия и "постепенно да спират, защото се свикват индустриите да бъдат подпомагани и да нямат конкурентно поведение".