Европейската комисия даде положителна предварителна оценка на четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) – основният инструмент на програмата NextGenerationEU.
В оценката си Комисията посочва, че България е изпълнила задоволително 23 от общо 26 ключови етапа и цели, заложени в решението на Съвета на ЕС. Искането за плащане е на стойност 1,1 млрд. евро и беше подадено от страната ни на 2 април 2026 г.
Според Брюксел реализираните до момента реформи и инвестиции ще окажат положително влияние върху гражданите и бизнеса в редица сфери, сред които борбата с корупцията, дигитализацията на правосъдието, професионалното образование, подкрепата за малките и средни предприятия, устойчивият транспорт, възобновяемата енергия, селското стопанство и здравеопазването.
Сред ключовите мерки, отчетени от Европейската комисия, са реформите за противодействие на корупцията. Те включват създаването на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.
Положително е оценен и напредъкът в декарбонизацията на енергийния сектор. Част от мерките предвиждат преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с което да се подобри управлението на държавните енергийни дружества и да се намали рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищната индустрия.
Отчетено е и създаването на Национален фонд за декарбонизация, който ще подпомага проекти за енергийна ефективност на сградите.
Комисията посочва още, че чрез програмите по плана са подпомогнати близо 1400 домакинства за изграждане на соларни системи за топла вода и фотоволтаични инсталации за собствено производство на електроенергия.
Сред одобрените реформи са и новият договор за обществен железопътен транспорт, както и законодателни промени за насърчаване на електрическата мобилност и създаването на зони с ниски емисии.
Какво остава неизпълнено
Европейската комисия отбелязва, че един от ключовите етапи, свързан със законодателството във водоснабдителния и канализационния сектор, все още не е изпълнен изцяло.
Не е постигната и една от целите, свързани с подкрепата за културния сектор. България е поела ангажимент да изпълни изискванията до крайния срок – 31 август 2026 г.
Освен това Брюксел е поискал допълнителни разяснения по един от ключовите етапи в областта на обществения транспорт, като страната ни е поканена да внесе обосновано искане за преразглеждане на съответната част от плана.
Частично плащане и допълнително време за изпълнение
Заради неизпълнените ангажименти България ще получи частично плащане за вече изпълнените реформи и инвестиции, като ще разполага с допълнително време за завършване на останалите мерки.
Процедурата е в съответствие с регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост и с насоките на Европейската комисия от февруари 2023 г.
Какво предстои
Предварителната оценка вече е изпратена до Икономическия и финансов комитет на ЕС, който разполага с четири седмици, за да излезе със становище.
Успоредно с това България има срок от един месец да представи отговор по констатациите на Комисията относно неизпълнените цели и етапи.
Ако след разглеждането на отговора Европейската комисия потвърди, че част от ангажиментите не са изпълнени, съответната част от средствата ще бъде временно задържана. Размерът на удръжката ще зависи от значимостта на неизпълнените реформи и инвестиции.
При успешно изпълнение на оставащите ангажименти до 31 август 2026 г. задържаните средства ще бъдат освободени и изплатени на България.
Планът за възстановяване и устойчивост на България предвижда инвестиции и реформи, финансирани с безвъзмездни средства на обща стойност 6,17 млрд. евро.
С приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост в края на 2026 г. всички заложени ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до август същата година, а окончателните искания за плащане да бъдат подадени до септември 2026 г.
