Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклада си „Преглед на оценяването и оценката в образованието: България“. Това е първият цялостен независим анализ на българската система за оценяване, достъпен на български език с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Докладът разглежда как България оценява напредъка на учениците, работата на учителите и качеството на училищната система. Според ОИСР страната има реална възможност да подобри оценяването, така че то да бъде не само инструмент за отчетност, но и средство за подкрепа и развитие.
Какво показва анализът на ОИСР?
В момента Националното външно оценяване (НВО) изпълнява прекалено много функции – то служи едновременно за мониторинг на образователната система, за индивидуална оценка на учениците и за прием в гимназиите. Тази многозначна роля води до объркване, напрежение и неравен достъп.
Конкретни проблеми, които ОИСР посочва:
НВО в 7. клас се използва за мониторинг, но и за подбор, като функцията за подбор доминира. Това подкопава първоначалната му цел.
Смесването на цели затруднява валидността и сравнимостта на резултатите.
Прекалено много изпити и оценявания натоварват системата и учениците (НВО в 4., 7., 10. клас; ДЗИ в 12. клас; участие в международни изследвания като TIMSS (Международно изследване на уменията по математика и природни науки) и PIRLS (Международно изследване на уменията за четене), ICCS (Международно изследване на гражданското образование), PISA (Програма за международно оценяване на учениците) и TALIS (Международно изследване за преподаване и учене).
Въпреки усилията, данните остават нееднозначни – резултатите от ДЗИ са стабилни, но PISA 2022 показва сериозен спад в уменията на учениците.
Какви решения предлага докладът?
ОИСР дава конкретни и реалистични препоръки, които могат да променят начина, по който оценяваме учениците:
1. Разделяне на функциите на НВО
Да се премахне ролята на НВО като инструмент за подбор.
Да се създаде отделен приемен изпит, който да оценява широк спектър от умения и да подпомага избора на подходящо образование.
2. Реформа в приема след основно образование
Приемът в гимназиите да стъпва на нов, справедлив и прозрачен механизъм.
Учениците да бъдат подкрепяни в информиран избор, според техните способности и интереси.
3. Промяна на времето и целевата група за НВО
За пример може да се вземе НВО в 7. клас, което да се измести в 6. клас, когато няма директна връзка с приема. Това ще намали напрежението и ще върне националното външно оценяване към ролята му на мониторинг, а не класиране.
По-добро планиране и координация на всички оценявания ще спомогне:
Да се прецизират целите на всяко изпитване.
Да се намали натоварването върху учениците и учителите.
Да се използват резултатите ефективно за политики и подобрение, а не за формално отчитане.
„Ако се вслушаме в препоръките, ще бъдем една крачка по-близо до система, която осигурява достъп до качествено обучение, без страх и напрежение“, казва д-р Нели Колева, ръководител на екип „Стратегически партньорства“ в „Заедно в час“, „Оценяването трябва да помага за развитието – не да създава бариери.“, допълва д-р Колева. Ирина Манушева, застъпник за качествено образование и майка на три деца е категорична: “Децата са носители на правото на образование, държавата – на задължението да им осигури качествени възможности за това”. Анализът на ОИСР е резултат от широки консултации с всички заинтересовани страни: учители, директори, ученици, родители, инспекторати, университети и граждански организации от цялата страна.
