Политологът проф. Огнян Минчев бе специален гост в „Денят на Дарик“, където заяви, че възходът на Румен Радев бележи нов етап с висока концентрация на власт и вероятни мащабни кадрови промени, представяни като демонтаж на модела „Борисов-Пеевски“, но без гаранция за реално премахване на олигархичното влияние. Според него подкрепата за Радев е резултат от популистка вълна с риск от бързо разочарование, а бъдещото управление може да се сблъска със сериозни вътрешни и външнополитически предизвикателства, включително възможно пренасочване към по-прагматична политика спрямо Русия и ЕС.
„Победата на Румен Радев и на неговата партия с подобна разлика, в сравнение с другите политически сили, които влизат в парламента, очевидно показва, че идва нова политическа конфигурация, в която досегашните политически актьори, които доминираха политическата сцена, ще бъдат в опозиция и то в опозиция, която ще бъде много трудна предвид тяхното собствено политическо наследство.“
„Ще има опит през тази концентрирана власт да се наложи един по-силен и по-тежък контрол върху българското общество от страна на българската държава. Нека да не забравяме, че подобна концентрация на власт в България не е имало повече от четвърт век. И от тази гледна точка е много важно за какво ще бъде използвана тази концентрация. Пожелателните изявления от типа на това, че ще се разгради модела Борисов-Пеевски , разбира се, този модел е събрал достатъчно негативни овации, за да може да бъде ползван като пример за това какво не трябва да бъде. Но какво ще дойде на мястото на този модел и в каква степен той ще бъде разграден и в каква посока? Първото нещо, което трябва да очакваме от новата власт е много мащабна кадрова чистка.“
„Ако трябва да бъде дадена оценка на партията „Прогресивна България“, за мен това е организиран опит на политическите и икономически среди, които често обобщаваме под понятието олигархия или комбинация от икономически и политически елити, за които управлението на ГЕРБ във функционално сътрудничество с Пеевски и с ДПС не беше повече поносимо, поради обстоятелството, че това управление се делегитимира в доста голяма степен, да не кажа в решаваща степен, както по отношение на нашите партньори в Брюксел, във Вашингтон и в другите столици на нашите партньори, така и по отношение най-вече на българското обществено мнение, което и на тези избори показа, че все по-ограничена общност от хора е склонна да подкрепи тези политици и тяхното политическо наследство.“
„Прогресивна България“ не е някаква революционна вълна, идваща отдолу - това е един политически технологичен проект, който е изграден върху очакването, върху разумното и напълно обосновано очакване, че на хората им е дошло до гуша от досегашното политическо статукво и ако те имат алтернатива, която им се предложи, те ще изберат тази алтернатива само и само да се отърват от статуквото. Оттук нататък вече започва разговорът за това какви са зависимостите на Радев и на неговата партия, кои основни ключови икономически и социално-групови интереси в страната застават зад него, защо застават, кои от тези идеи негови и възгледи, които сме чували той да развива в своите публични изявления като президент, ще бъдат акцентирани, в каква степен ще бъдат проблематизирани отношенията между България и Европейския съюз, каква ще бъде степента на сближаване с Русия и за сметка на какво, по какъв начин България ще се пласира като външна политика в нелеките трансатлантически отношения в епохата на Доналд Тръмп.“
„Нека да не забравяме, че това, което издигна Радев на гребена на вълната, е типичната за България циклична популистка вълна. Тогава българинът е един много търпелив човек като гражданин. Не само като гражданин, но като гражданин е много търпелив. Той търпи, търпи, търпи и в един момент, така да се каже, избухва. Той избухна през 2001 година, тъй като направи оценка, че реформите на Костов са му прекалено тежки. И освен това са комбинирани с една очевидна корупция на тази синя администрация, която се събра около неговото правителство. И замени Костов с Царя. Шест месеца по-късно Царят вече не беше политически феномен. Той просветна като фойерверк в политическия небосклон и много скоро, броени месеци след това, угасна този фойерверк. Следващият популистки цикъл бе 2009 година с Бойко Борисов, който си спомняме, че изгря на базата на твърда категорична опозиция и противопоставяне на практиките на Тройната коалиция.“
