Журналистът от платформата за разследваща журналистика „Извън ефир“ Николай Стайков направи в ефира на Нова телевизия подробен анализ на развитието на аферата „Осемте джуджета“. Казусът от години остава един от най-обсъжданите, свързани със съмнения за злоупотреба с власт, контрол върху прокуратурата и изчезване на веществени доказателства.
Той постави под въпрос начина, по който са събирани и съхранявани доказателствата, както и последвалото им „размиване“ в различни официални документи и съдебни актове. Според него още в началото случаят е представян с „бомбастични съобщения“, в които прокуратурата говори за разбита организирана престъпна група и иззето злато за милиони левове. Впоследствие обаче тези стойности започват да се променят рязко и необяснимо.
Стайков акцентира върху един от най-спорните елементи в казуса – съдбата на иззетото злато и парични средства. Той припомни, че първоначално се е говорело за приблизително 35 килограма злато на стойност около 4 милиона лева. По-късно сумите се свиват първо до около 1 милион, а в съдебни решения се появяват и оценки от порядъка на 100 хиляди.
„Не знаех, че златото има такива свойства – да се изпарява“, коментира той с ирония. По думите му подобни разминавания поставят фундаментални въпроси за начина, по който се документират и съхраняват веществени доказателства в прокуратурата. Той посочи и публични кадри и съобщения на самата институция, в които случаят е представян като тежък удар срещу престъпна мрежа, докато години по-късно реалните последици изглеждат значително по-неясни и смекчени.
Особено остър беше коментарът му по отношение на институционалната отговорност и възможната злоупотреба със служебно положение. Той определи случая като пример за „тотална злоупотреба“ и „демонстрация на мафиотизация на прокуратурата“.
„Използвани са фабрикувани фактури, договори и документи, които после се легитимират в процеса“, заяви Стайков. Той постави под въпрос как подобни материали преминават през различни нива на контрол без реални санкции за участниците.
Според него най-тревожният въпрос остава не само изчезването или променянето на стойности, а липсата на яснота кои магистрати са отговаряли за ключови действия по делото и защо не са им повдигнати обвинения.
В разговора бяха споменати и конкретни имена, сред които прокурорите Димитър Франтишек Петров и Кирил Пейчинов, както и други фигури, които впоследствие изчезват от публичния дебат около случая.
„Къде са хората, които са си затворили очите пред очевидно неистинските документи?“, попита той, като подчерта, че отговорността трябва да обхваща всички участници в институционалната верига на решенията. Стайков постави и въпроса защо първоначалните обвинения за организирана престъпна група впоследствие изглеждат разпаднати или силно ограничени.
Акцент беше поставен и върху свидетелските показания на бизнесмена Илия Златанов, които според журналиста са ключови за разбирането на механизма на действие. Той припомни разказа му за бързата поредица от действия – обвинения, обиски и изземвания – след посещение в офис, свързван с фигури около Петьо Еврото.
„Той говори за вълшебното килимче – в момента, в който стъпиш там, започва да се случва цялата процедура“, обобщи Стайков. По думите му впоследствие се появяват и записи, които показват възможно съществуване на паралелни механизми на влияние извън официалната съдебна система.
Той подчерта, че това е особено тревожно, защото поставя въпроса кой реално контролира разследванията и дали институционалните решения не се влияят от неформални структури.
Стайков обърна внимание и на политическите измерения на случая, както и на липсата на институционална реакция. Според него отказът да бъде създадена парламентарна комисия за разследване е сигнал за зависимости и нежелание за пълно изясняване на фактите.
„Кръгът около „Осемте джуджета“ е много по-голям и продължава да функционира“, заяви той. По думите му казусът не е приключил нито юридически, нито обществено, цитиран от novini.bg.
