E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Сряда, 14 Февруари 2018 12:30

Срещнах Дядо Добри: Искрени истории за светеца от Байлово и уроците, на които ни научи

Написана от

Днес се прощаваме с Дядо Добри – човекът, посветил живота си на доброто, наричан още приживе светец и ангел, пише Дарик. Човекът, който, гледайки ни „отгоре“ не би се зарадвал на статуси в негова памет в социалните мрежи, защото бе лишен от всяка суета. Може би, би бил истински щастлив, ако просто бъдем по-добри, по-обичащи, по-вярващи...

 

А с личния си пример и добродетели ни показа, че това е възможно на практика, а не само на празници и в мрежата. Хората, които дори веднъж са го срещали, винаги пазят топъл спомен и ценни уроци.

 

Вижте няколко истински разказа за Дядо Добри:

 

"Днес срещнах Дядо Добри в храм „Св. Александър Невски“. На излизане той се поклони и подаде пластмасовата чашка за дарение... Нямах и стотинка, за съжаление. Поклоних му се и аз и му се извиних, че нямам какво да оставя. Той бръкна в джоба си и ми връчи 2 лева! Не исках да ги взема, но той настоя и помоли да го спомена в молитвата си. Взех ги за БЛАГОСЛОВЕНИЕ от него. Следващият път, да рече Господ да го срeщна, ще му се издължа подобаващо. Иска ми се повечето от нас да сме смирени и прости в душите си като него!"

 

 

„Преди няколко дни се срещнах с дядо Добри и той ми каза нещо, което трябва да споделя с всички вас! Дядо Добри ми каза: „Ако на едната крачка си съгрешил нещо, то докато стъпиш с другия крак трябва да се покаеш и да помолиш Бог за прошка!“.

 

Случи се преди няколко години. Беше прекрасен пролетен ден. Сложил слушалките, се разхождах по улиците на София. Минавах близо до храм-паметника „Александър Невски“ и реших да се отбия да запаля една свещ за здраве. На излизане от храма го видях. Дядо Добри, светецът от Байлово. Бях чел за него, гледал съм го и в няколко телевизионни репортажа. Но на живо беше толкова различно. Бях поразен от лицето и добротата, която излъчваше. Сякаш наистина беше ангел, слязъл за малко сред нас. Приближих се притеснен и малко неловко си отворих портфейла. Исках да му оставя малко пари. Той се усмихна и ме поздрави. Докато успея да му отговоря се наведе и целуна ръката ми. После ми даде една картичка, на която беше изобразен Исус Христос, коленичил в молитвена поза. Бях объркан, лицето ми пламна и докато се усетя вече бях навън. Хиляди пъти се връщах към тази случка. Аз трябваше да коленича и целуна ръката на този свят човек. И все пак стана точно обратното.

Преди малко прочетох, че дядо Добри е починал. Тръгна си на 103 години. Уроците му бяха като шамар за всички нас. Скромност излъчваха думите му, огън - очите му, чудеса- делата му“

 

 

Точно преди малко, карайки колата си, забързан и напрегнат от ежедневния софийски трафик минах покрай храм-паметник „Александър Невски“. Веднага в съзнанието ми изплува Дядо Добри, спрях колата и с голяма надежда крачех към входа на храма убеден че той ще бъде там... и беше там!

 

Отново седнал на обичайното място, с една чашка и няколко жълти стотинки в нея.

Запалих свещички и се помолих за моето семейство, като от време на време се обръщах назад да се уверя, че той все още е там и ще мога да целуна ръката му още веднъж.

Когато го приближих и сложих парички без да му кажа нищо той директно ми зададе въпроса:

- Женен ли си момче ?

Аз му отговорих, че още според мен ми е рано и може би не съм намерил истинският човек за мен.

Клекнах до него, държейки ръката му а той ми рече:

- Момче трябва да има любов навсякъде, защото няма ли любов ние всички отиваме при дявола.

Господ не прощава само с мир - трябва да има и любов.

Бъди жив и здрав, млади момко“

 

В градинката на „Свети Георги“ в София извеждах сина си. Той седеше там всеки ден. Давахме му по някой лев и със събраните пари той отиваше и купуваше вафли и шоколади за децата. Той не просеше, събираше милостиня, не за себе си, а за да помага и да радва другите. Веднъж го попитах какво го прави щастлив, отвърна ми засмян и наистина щастлив:

„Добротата в хората и най-много усмивката на децата. От мен да знаеш, моето момче, те са нещо свято, нещо чисто и техните лица показват нашата душа“

 

 

Есента на 2012. Заварих го на обичайното си място – тъмното кътче до входа на „Александър Невски”. Щом се приближих той ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си, така че да наведа главата си, за да го чувам ясно. Ако искате ми вярвайте, но не без да го питам нищо, той ми каза – „Краят на света е там, където свършва добротата. Пази се от дявола, момче. Той привлича хората и те стават лоши. Не го допускай, защото светът ще свърши “