E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Има основания за канонизирането на дядо Добри за светец, това каза пред Дарик игуменът на Кремиковския манастир – отец Серафим Янев. Кремиковският манастир е едно от местата, където дядо Добри е живял в последните две години.

 

"Дядо Добри не просто събираше средства, за да може да възстанови един или друг храм, ами с това искаше да накара самите нас, хората да бъдем милостиви, да проявим милосърдие - нещо, което липсва в днешно време. Той искаше да проявим милосърдие, за да бъде и Бог милостив към нас",каза Янев.

 

 

Дядо Добри неслучайно помагал за възстановяване на църкви и манастири. "Това беше, за да покаже на българите, че там има извор, който може да даде на всеки живот, че църквата не е просто паметник, сграда, а място, където можем да получим благодат от Бога. Това е основната му мисия и служение, което той извършваше, а оттам насетне това, което беше придобил - Бог, който беше в него и тази сила и благодат, естествено, вършеше с всички хора, които се докоснат до него чудото не само да преживяват вярата, но да получават и помощ", каза игуменът на Кремиковския манастир.

 

На въпрос как старецът е подбирал каузите си, отец Серафим признава, че това е нещо, което никой не разбирал: "Просто той имаше послание, даваше му се къде трябва да отиде. Много хора могат да свидетелстват как в моменти, в които има необходимост и трудност и не могат да намерят разрешение на проблем, той се явява на вратата. Освен че помагаше, интересен факт е, че знаеше точно колко трябва да помогне, без някой да му е казвал".

 

 

 

По въпроса какъв е пътят за канонизирането на "светеца от Байлово", както приживе наричаха Дядо Добри, отец Серафим се надява, като отмине време да не забравим уроците му. "Това ще бъде най-важното. С едно формално канонизиране можем да се успокоим, да кажем "направихме каквото трябва", но по-важното е да се постараем да помним посланията, които искаше да ни даде, и пътят, който искаше да ни покаже. Дядо Добри беше точно това - свещ, която свети силно и насочва по пътя към Бога. Да продължим това, да го помним", казва отец Серафим.

 

По думите му оттам насетне Църквата ще направи каквото е необходимо, когато Бог покаже и прослави Дядо Добри. "Църквата канонизира определен човек за светец, когато той има божията прослава. Има достатъчно основание за това", смята игуменът на Кремиковския манастир.

 

 

"Първо се гледа животът на човека, неговата вяра, пътят, който е изминал. Дядо Добри имаше изключителен живот, който изцяло беше отдаден на Бога", казва отец Серафим.

Основанията ги има и след като Бог го прослави, мисля, че Църквата ще го канонизира, казва още игуменът на Кремиковския манастир. 

Публикувана в България

Църквата не се плаши от канонизацията на дядо Добри. Въпросът е Бог да прослави, църквата не е тази, която ще направи светеца. Когато Бог прослави това и с дара на чудотворството, тогава църквата установява този факт и го признава. Това каза пред bTV отец Серафим, игумен на Кремиковския манастир, където дядо Добри живя през последните две години.

 

В Кремиковския манастир са започнали кампания, защото има много хора, които са преживели чудеса с дядо Добри. "Има хора, на които е показал пътя, той просто виждаше в теб като те погледне", каза отецът и допълни, че затова са започнали да събират случки и събития.

 

Отец Серафим призова всички, които искат, на адреса на Кремиковския манастир да изпращат чудеса. Това е първата стъпка, за да се върви към канонизация на дядо Добри. По думите му всички, които са се докоснали до дядо Добри, най-малкото са се размислили за живота си.

 

„Дядо Добри беше един човек, българин като всички нас, но същевременно той беше един великан, гигант, който не можем да си представим, един Космос. Човек, който имаше изключителна вяра в Бога и знаеше, че това е смисълът на целия живот и това всъщност искаше да покаже и на нас, допълни отецът.

 

 

Първите думи на дядо Добри към него са били „Ставай да служим”, разказа той. „Когато потропа на вратата, беше една сутрин рано, когато с много голямо главоболие лежах вкъщи, когато потропа на вратата, не ми се отваряше, толкова много ме болеше главата. Не знаех кой тропа, той продължава, щеше да я събори, и каза: „Ти ли си отецът”, казвам „Аз съм”. Не се познавахме тогава още, съвсем нов бях в Горна Малина. И каза „Ставай да отиваме да служим” и за първи път тогава се вдигнахме и отидохме в църквата в Байлово”, спомня си отецът първата си среща с дядо Добри.

 

 

Как е избрал този път не беше основното в живота на дядо Добри. Той беше намерил съкровището и искаше да покаже това съкровище на всички хора, допълни отецът.

 

Наблягаше на това какво да правим, как да живеем и какъв е смисълът. Той виждаше смисълът само в Бог, за него нямаше друго – храната, питието, храната, дрехите бяха временни, едно средство, с което ние преминаваме земния си живот. Смисълът е вечността, той искаше да покаже на хората, че има вечност, която е приготвена за нас, че ние хората не сме като животните да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни дава възможността да живеем вечно, допълни отец Серафим.

 

 

Дядо Добри много вярваше, че България и българите сме на Бога хора и вярваше, че ще преминем през изпитания и трудности, но Бог ще ни обнови и отново ще се върнем към вярата.

 

Не случайно това беше смисълът на целия му живот. Събирането на средства не го правеше заради самите средства, а за да накара хората да бъдат милостиви, искаше да ги подтикне със своето даряване да събуди в тях чувството на милосърдието към останалите и това да помогне на самите хора, когато те проявят милост и Бог да бъде милостив към тях.

 

Не случайно възстановяваше храмове. Имали сме случаи, когато е искал да възстанови манастир, който е напълно западнал и някой казва – защо да го възстановяваме, там няма хора, а той казва – ние да го възстановим, пък Бог ще си изпрати хора, допълни отец Серафим.

 

Болестта не е нещо, което ни наврежда, знаеше той, тя в повечето случаи ни помага, за да ни покаже пътя, допълни отец Серафим.

Публикувана в България

Това, което излизаше за дядо ми, в голямата си част не беше истина. Той беше един смирен човек и искаше да върне вярата на хората в Бог“. Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия Кристиян Владимиров, внук на починалия дядо Добри.   „Аз разделям църквата и Бог. Любовта е тази, която движи света. Любовта към Бог се е зародила още от дете в дядо ми. В това няма нищо странно. Всички сме помагали той да се чувства комфортно и да се занимава само с това, което иска. Искам да благодаря на цялото си семейство и всички хора, които са му помагали. Единствената цел на дядо ми беше да възстановява църкви и манастири, където нямаше живот. Така той връщаше миряните в храмовете“, заяви Кристиян, който живее в Бургас.   „Той стана известен с дарението за „Александър Невски“, но той цял живот е правил това. Тогава дари за „Александър Невски“, защото нямаше на коя друга църква да дари. Когато върнеш вярата в един човек, това е чудото. Дядо ми е три неща: любов, смирение и доброта. Не смятам, че е момента да се говори за канонизирането му. Трябва да мине време и нещата да улегнат. Трябва да има консенсус в това нещо, иначе няма да е добре да се случат нещата по този начин“, коментира той идеята дядо Добри да бъде обявен за светец.

 

Публикувана в България

Вярваща получи изцеление на погребението на Дядо Добри и вярва, че това е чудо! Соня Анкова отишла с приятели, а по пътя им се оплакала колко зле се чувства, тръшната от ужасен вирус.  Ето какво разказва Соня Анкова: "Искам да споделя с вас едно чудо станало на Опелото и Погребението на дядо Добри. Имам четирима свидетели, с които пътувах към Байлово, които могат да потвърдят чудото.. Тръгнах за погребението на дядо Добри болна, със силни болки в гърлото и кашлица,от която ме боляха гърдите.Разболявах се. През цялото време снимах, не съм се молила за оздравяване или облекчаване на болките в гърлото. Само снимах. След като спуснаха дядо Добри в гроба, минаха всякакви болки и кашлици, бях като "новородена", болестта изчезна моментално. За мен това е дело на молитвите на дядо Добри. Няма друго обяснение. Имам свидетели, на които през целия път разказвах какво пия за гърло и кашлица....А сега съм здрава-здравеничка..без температури и болки...Аз съм 100% убедена,че на гроба на дядо Добри оттук насетне ще започнат да стават чудеса. Случката с моята болест и изчезването и са доказателство за това... Сега просто съм здрава!" Соня Анкова разкрива, че патриарх Неофит извършил трогателен жест и поставил дар в ръката на Дядо Добри.  "Нещо трогателно, което се случи, и което заснех, бе това,че Негово Светейшество постави в ръката на дядо Добри, за последно символичен дар, такъв какъвто приживе, той получаваше от всеки - но този път не за земна църква, а да измоли за всички ни небесната църква. Дядо Добри последната година е молил дъщерите си да се молят за неговото отхождане от този свят по-скоро. Казал е, че много иска да си отиде в деня, в който се чества св. Кирил Славянобългарски, много го обичал. Така и станало. Дядо Добри почива в навечерието на Успение на св. Кирил. Храмът е посветен на св.св. Кирил и Методий, това сподели с нас след Св. Литургия отец Георги от Кремиковски манастир. Двете дъщери на дядо Добри получиха благословение и утешение лично от Негово Светейшество."

 

Източник: Блиц

Публикувана в България

Българският патриарх Неофит лично пристигна в село Байлово за погребението на дядо Добри, който почина в понеделник. Българите го нарекоха светец заради благородното му дело приживе да проси и дарява за вярата и църквата. Българските депутати обаче не счетоха за нужно да изразят почит към кончината на обичания от хората дядо Добри. Заради това политиците от парламента бяха остро критикувани в социалните мрежи.

 

Десетки свещенослужители и стотици миряни са в храма на Байлово, където е роден и класикът на българското село – писателят Елин Пелин. 

 

Дядо Добри ще бъде погребан в двора на църквата точно до постройката, в която е живял в последните години от живота си. 

"Той не искаше да го възхваляваме, а да запали в нас вярата в Господ", припомниха делата му на опелото.

Публикувана в България
Четвъртък, 15 Февруари 2018 06:47

Погребват Дядо Добри

Дядо Добри ще бъде погребан днес в двора на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село Байлово. Той си отиде от този свят на 103-годишна възраст във вторник. Дядо Добри беше наричан приживе „живият светец от Байлово”.

 

Още като млад Дядо Добри помагал на хората в селото и делил залъка си с тях. По време на бомбардировките над София през Втората световна война е убит негов приятел и от тогава дядо Добри се посвещава изцяло на Бога, разказва кметът на Байлово Бойко Неделчев.

 

Години наред добрият старец събираше пари и правеше дарения на храмове и манастири в страната, спеше на земята и не оставяше и стотинка за себе си. Дядо Добри е най-големият дарител на храм-паметника „Свети Александър Невски“.

 

Малката постройка, в която живя дядо Добри в двора на църквата "Св. св. Кирил и Методий", ще бъде запазена в състоянието, в което е, за да показва на поколенията неговата скромност и отдалеченост от всичко материално, каза отец Серафим от храма в Байлово.

 

Публикувана в България

Днес се прощаваме с Дядо Добри – човекът, посветил живота си на доброто, наричан още приживе светец и ангел, пише Дарик. Човекът, който, гледайки ни „отгоре“ не би се зарадвал на статуси в негова памет в социалните мрежи, защото бе лишен от всяка суета. Може би, би бил истински щастлив, ако просто бъдем по-добри, по-обичащи, по-вярващи...

 

А с личния си пример и добродетели ни показа, че това е възможно на практика, а не само на празници и в мрежата. Хората, които дори веднъж са го срещали, винаги пазят топъл спомен и ценни уроци.

 

Вижте няколко истински разказа за Дядо Добри:

 

"Днес срещнах Дядо Добри в храм „Св. Александър Невски“. На излизане той се поклони и подаде пластмасовата чашка за дарение... Нямах и стотинка, за съжаление. Поклоних му се и аз и му се извиних, че нямам какво да оставя. Той бръкна в джоба си и ми връчи 2 лева! Не исках да ги взема, но той настоя и помоли да го спомена в молитвата си. Взех ги за БЛАГОСЛОВЕНИЕ от него. Следващият път, да рече Господ да го срeщна, ще му се издължа подобаващо. Иска ми се повечето от нас да сме смирени и прости в душите си като него!"

 

 

„Преди няколко дни се срещнах с дядо Добри и той ми каза нещо, което трябва да споделя с всички вас! Дядо Добри ми каза: „Ако на едната крачка си съгрешил нещо, то докато стъпиш с другия крак трябва да се покаеш и да помолиш Бог за прошка!“.

 

Случи се преди няколко години. Беше прекрасен пролетен ден. Сложил слушалките, се разхождах по улиците на София. Минавах близо до храм-паметника „Александър Невски“ и реших да се отбия да запаля една свещ за здраве. На излизане от храма го видях. Дядо Добри, светецът от Байлово. Бях чел за него, гледал съм го и в няколко телевизионни репортажа. Но на живо беше толкова различно. Бях поразен от лицето и добротата, която излъчваше. Сякаш наистина беше ангел, слязъл за малко сред нас. Приближих се притеснен и малко неловко си отворих портфейла. Исках да му оставя малко пари. Той се усмихна и ме поздрави. Докато успея да му отговоря се наведе и целуна ръката ми. После ми даде една картичка, на която беше изобразен Исус Христос, коленичил в молитвена поза. Бях объркан, лицето ми пламна и докато се усетя вече бях навън. Хиляди пъти се връщах към тази случка. Аз трябваше да коленича и целуна ръката на този свят човек. И все пак стана точно обратното.

Преди малко прочетох, че дядо Добри е починал. Тръгна си на 103 години. Уроците му бяха като шамар за всички нас. Скромност излъчваха думите му, огън - очите му, чудеса- делата му“

 

 

Точно преди малко, карайки колата си, забързан и напрегнат от ежедневния софийски трафик минах покрай храм-паметник „Александър Невски“. Веднага в съзнанието ми изплува Дядо Добри, спрях колата и с голяма надежда крачех към входа на храма убеден че той ще бъде там... и беше там!

 

Отново седнал на обичайното място, с една чашка и няколко жълти стотинки в нея.

Запалих свещички и се помолих за моето семейство, като от време на време се обръщах назад да се уверя, че той все още е там и ще мога да целуна ръката му още веднъж.

Когато го приближих и сложих парички без да му кажа нищо той директно ми зададе въпроса:

- Женен ли си момче ?

Аз му отговорих, че още според мен ми е рано и може би не съм намерил истинският човек за мен.

Клекнах до него, държейки ръката му а той ми рече:

- Момче трябва да има любов навсякъде, защото няма ли любов ние всички отиваме при дявола.

Господ не прощава само с мир - трябва да има и любов.

Бъди жив и здрав, млади момко“

 

В градинката на „Свети Георги“ в София извеждах сина си. Той седеше там всеки ден. Давахме му по някой лев и със събраните пари той отиваше и купуваше вафли и шоколади за децата. Той не просеше, събираше милостиня, не за себе си, а за да помага и да радва другите. Веднъж го попитах какво го прави щастлив, отвърна ми засмян и наистина щастлив:

„Добротата в хората и най-много усмивката на децата. От мен да знаеш, моето момче, те са нещо свято, нещо чисто и техните лица показват нашата душа“

 

 

Есента на 2012. Заварих го на обичайното си място – тъмното кътче до входа на „Александър Невски”. Щом се приближих той ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си, така че да наведа главата си, за да го чувам ясно. Ако искате ми вярвайте, но не без да го питам нищо, той ми каза – „Краят на света е там, където свършва добротата. Пази се от дявола, момче. Той привлича хората и те стават лоши. Не го допускай, защото светът ще свърши “

Публикувана в България

Вчера на 103 години почина обичаният от всички Добре Димитров Добрев (дядо Добри), съобщиха от Българската православна църква.

 

Тленните останки на дядо Добри бяха изложени за поклонение в църквата в село Байлово. Храмът остана отворен цяла нощ. Днес ще се отслужи заупокойна Литургия, поклонението ще продължи през целия ден. Погребението ще бъде на 15 февруари, уточняват от БПЦ.

 

 

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Венчава се през 1940 г. - време, в което България участва във Втората световна война.

 

При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светецът от Байлово".

 

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на Българската православна църква. Почти всеки ден Добре Добрев ходеше пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника "Св. Александър Невски" или църквата "Свети Седмочисленици" събираше пари, които след това даряваше до стотинка. През 2009 г. дядо Добри дари 35 700 лв. на храм "Св. Александър Невски" и така стана най-големият дарител на Патриаршеската катедрала.

Публикувана в България

Българската Патриаршия написа сърцераздирателни думи за кончината на живия светец Дядо Добри.

 

Публикуваме словата им без редакторска намеса: Престави се в Господа Добре Димитров Добрев (дядо Добри)

 

 

С прискърбие съобщаваме, че днес се престави в Господа обичаният от всички Добре Димитров Добрев (дядо Добри).

 

Тленните останки на дядо Добри ще бъдат изложени за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Храмът ще бъде отворен цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия, поклонението ще продължи през целия ден.

 

Погребението ще бъде на 15 февруари. Дядо Добри е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Венчава се през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Почти всеки ден Добре Добрев ходеше пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника "Свети Александър Невски" или църквата "Свети Седмочисленици" и събираше в една пластмасова чаша пари, които след това даряваше до стотинка. През 2009 година дядо Добри дари 35 700 лв. на ПКСХП "Св. Александър Невски" и така стана най-големият дарител на Патриаршеската катедрала.

 

Допълнително ще бъде съобщено за часа и мястото на погребението му.

 

Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!

 

Публикувана в България
Вторник, 13 Февруари 2018 16:52

Почина живият светец Дядо Добри!

След кратко боледуване на 103 годишна възраст почина дядо Добри, съобщава сайтът dobrotoliubie.com.

Тялото му ще бъде изложено за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Църквата ще бъде отворена цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия и поклонението ще продължи през целия ден.

 

 

 

Погребението ще бъде на 15 февруари.

 

 

 

Дядо Добри е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

 

 

 

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата.  Почти всеки ден Добри Добрев ходеше пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ и събираше в една пластмасова чаша пари, които след това даряваше до стотинка.

 

 

 

Дядо Добри бе считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлагаше, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която даваше на отчаяните, възрастният старец бе изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

 

 

 

Дядо Добри бе аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живееше в крайна бедност, защото всички пари, които събираше, отделяше за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавяше чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Макар и изключително беден, Дядо Добри живееше смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включваше в реставрациите на църкви и храмове.

 

 

 

Бог да го прости!

Публикувана в България
Страница 1 от 3
banner728