Опошляването

Януари 31, 2019

Публикувано във факти.бг:
Преди две-три седмици ме поканиха в предаването "Търси се" на бТВ. Стана ми приятно.

Винаги се вълнувам (макар и да се правя на небрежно-безразличен), когато ми предстои голямо интервю.

Приемам го като предизвикателство. Приемам го като възможност. Приемам го като трибуна. Приемам го като сцена. Приемам го като среща с непозната, но вълнуваща, да речем - публика.

Приятно ми е, че ще мога да раздвижа мозъка си, душата си, за да отговоря по най-добрия начин, точно както искам - както винаги съм искал - възможно най-честно и най-задълбочено. Но не неразбираемо или скучно.

 


Чаках деня за снимките. Денят дойде. Днес, привечер.

Бях освободил следобеда си - и тая подробност е важна: дори човек с опит в даването на интервюта все пак има нужда от време, за да се подготви и да обмисли как да говори.

Тая подготовка - почти цял ден - е, за да стане интервюто маскимално добро. Полезно (но не в пошлия смисъл). Да е полезно за каузите с които съм ангажиран, за литературата, за мен като писател, за публиката... Да бъде вдъхновяващо и да дава на хората нови гледни точки...

И ето - интервюто започна.

Както винаги - малко напрегнато, сковано, както си е в телевизията. Аз още преди началото имах леко неприятно чувство, по-скоро предчувствие, че посоката, в която ще тръгнат водещите, ще е такава, каквато не ми се иска да е. Тоест - баналните клишета, куриозните пикантерии, пиенето, "провалите", вината пред хората...

И наистина - още от първите въпроси...

Но нима пак?! - казах си. - Няма ли най-сетне някой журналист все пак да измисли нещо малко по-различно?

Няма ли журналистите да престанат с това вулгарно снизяване на нещата... с това ожълтяване, с това дребнотемие?

Така си казах и въздъхнах. Двете водещи, напълно в стила на новата, все по-тъмно пожълтяваща журналистика, журналистиката на долните гащи и на пикантните подробности, на "това искат хората" - започнаха с клишетата: Вие кога бяхте най-зле? Вашите демони, алкохола имаме предвид... Кога бяхте най-близо до ръба? Вие на ръба ли живеете? Как спряхте? Вашите провали... На кого бихте се извинили?

Стана ми действително неприятно. Дадох си сметка за миг: Ето - аз съм писател. Имам 23 книги зад гърба си. Три само за последната година. Животът ми за последните две години (в които не пия и капка алкохол) е един непрекъснат писателски и творчески труд. В тия две години съм нарисувал и куп картини, написал съм стотици статии, борил съм се за благородни каузи.

Няма няма... Дай да говорим за вашите демони - алкохола имаме предвид.

Аз попитах, вече малко по-нервно: А вие като сте ме поканили, не знаете ли, че всъщност съм писател, а не просто пияница? Че не пия от години, но от много много години пиша? Случайно знаете ли, че моите книги се четат на 10 езика по целия свят?
Ама ние сме ви поканили като човек! - заяви по-пълната от двете водещи, явно озлобена от външността си.

Аз въздъхнах: И значи човекът е това, което пие... или евентуално е спрял да пие?

Човекът, когото сте поканили, няма въобще защо (според вас) да бъде питан какво прави в момента, каква книга пише, какви борби води...

Човекът, който интересува вас, журналистките - и чрез вас - и подложения на процедурата по масивно оглупяване народ - единствено пие или спира пиенето? И това, само това е важното?

Това е единственото, за което може да се говори с един писател?

Представяте ли си, душици мили (попитах ги наум), че сте поканили Хемингуей или Фицджералд. Или Фокнър (тук с омерзение се сетих, че българинът чуе ли имена на големи хора, ревва: "Ти с тия ли се сравняваш бе, боклук?!" Но на тоя долен и принизяващ всичко българин ще кажа: "Не, с никого не се сравнявам - давам пример!"). Тия същите - Хемингуей, Фокнър - са пиели и никога не са спирали. И са умрели от алкохолизма си. Та Вие, ако ги подмамехте в студиото си - във Вашата клюкарска клопка за опошляване на нещата, най-вероятно щяхте да ги питате: "Вие на ръба ли сте? Пиенето ли Ви направи такива чешити, каквито сте? Сега, гледаме Ви, сте във форма - явно не пиете? А? А кое Ви накара да пиете? А хората около Вас как приемаха пиенето Ви?"

Това ли са "човешките въпроси", мили журналисти? Това ли трябва непрекъснато и единствено да пита журналистът, когато интервюира творец? Който - между другите неща - е и пил... някога през живота си...

Това ли е?

Казах на дамите: "Вижте, водещи като Диков са ме питали: Абе, викаш, издал си 22 книги - ама аз защо те знам само от пиянските ти изцепки и от любовниците ти (жени на милионери)?"

И аз какво да му кажа?

Може би трябваше да кажа така: "Ами не е ли ясно, че Вие, както и всичките Ви колеги, влезли в коловоза на най-пошлата меркантилност, на най-ниската демагогия, на абсолютното печалбарско безразличие - само от това се интересувате!"

Та не е ли ясно, че като представяш един известен писател единствено с пиенето му, загърбвайки и напълно изключвайки целия му труд, целия му живот извън така любимата ви гъделичкаща тема за пиенето (и секса евентуално)... ти просто правиш така, че... ЗА НЕГО НАРОДЪТ ДА ЗНАЕ САМО ТОВА!

И НАРОДЪТ вече ще ЖИВЕЕ НЕ С КУЛТУРАТА, КОЯТО СЪЗДАВАТ НЕГОВИТЕ ТВОРЦИ, А С КЛЮКИТЕ И БРЪТВЕЖИТЕ ОКОЛО ТЯХНОТО ПИЕНЕ ИЛИ СЕКС!

Няма култура. Няма поезия. Няма изложби. Няма "новите ви творчески планове". Няма и капка уважение - към труда и към таланта. Има патологично (но в същото време мъртвешки безразлично, механично, трупно) вкопчване в "темите които интересуват хората". Пиене, евентуално - секс, изневери, драми и сантиментални ровичкания в бельото.

Не мислите ли, казах им, че да се създава непрекъснато за мен тоя образ - Калин Терзийски=алкохол - е вредно за мене, най-малкото? Аз идвам да ви направя услуга. Да направя малко по-интересно предаването ви. Да се чуе от него и нещо оригинално или поне по-сериозно мислено. Но не!

Вие искате да ме вкарата във вашия си калъп... И какво ми остава, колкото и да не съм параноик - след като вие дори не погледнахте стихосбирката, която ви донесох, а се залепихте за темата за алкохола - освен да си помисля, че просто имате някаква програма за дискредитиране на неудобните български творци?

За да си направите жълтеещото предаване, вие сте готови да използвате по най-егоистичен начин човека, дошъл при вас доверчиво и добронамерено, сърдечно. Готови сте да го използвате в негова вреда и след това да го изпратите по живо по здраво... Да ходи и да си блъска главата по въпроса: защо българският народ толкова деградира и защо не се интересува от изкуство, а от това - колко пият хората на изкуството? - така им казах.

Но естествено - не на глас.

Опитах се да им го обясня с къде-къде по-благи думи. И предаването свърши.

Напрегнато.

Без уважение.

Журналистите, които видяха, че едно от телата, една от душите, които те си бяха приготвили да изконсумират, за да си изпълнят плана - не е покорна. Не им се връзва. Не прави това, което на тях им се струва, че всеки човек е длъжен да прави, щом са му оказали величественото благоволение да го поканят - да преглътне всичко. Включително и това, че цялото предаване е обидно за него със своята едностранчивост.

Казах им: Аз винаги говоря за алкохола, тая тема е важна за мен... аз я представям винаги най-най открито...

Но защо тя е ЕДИНСТВЕНАТА? Защо, дявол да го вземе, не казахте и думичка за новата ми книга? За излязлата ми току-що на английски книга "Има ли кой да ви обича?" Защо? Защо, душици, само за да начешете пошлото любопитство на тълпата, блъскате само въпроси за пиенето и житейските провали? Защо?

Като свършихме, едната от двете водещи ми каза: "Ние сме обидени, за първи път някой се държи така. Всички иначе са ни благодарни..."

Аз попитах: "Че за какво да съм ви благодарен? За това, че не казахте и дума за мен като писател, като художник, като творец, като социално ангажиран човек... че даже и за мен като ЧОВЕК?! От всичко, което казахте и поискахте да кажа аз, аз трябваше да изляза просто един нещастник, който е спрял пиенето.

И сега би трябвало да има гузна съвест...

Водещата съвсем се вбеси и каза, че съм неблагодарник...

Че как? - учудих се, - Аз работих за вас - два часа! Вие си изкарвате парите с това нещо... А ги изкарвате с моя труд. Но аз от това нямам никаква полза! Само вреда... Вреда за мен и за обществото, дами! Вреда, която може да се опише така: Представихте писателя като пияница, хората отсега нататък ще мислят за него само през това ваше мнение... А българската литература ще спечели само още едно празно място - празното място на един "медийно убит" творец.

На раздяла им казах: "Няма да излъчвате това предаване! Или евентуално - ако кажете поне една дума за извинение и помирение - заради вашето неуважително поведение. Тогава ще помисля. Чуйте: Дойдох ви на крака. Отделих от времето си. От живота си. Допуснах ви в битието си. В интимния си свят. Бях честен и разкрит за вас. А вие влязохте като неблагодарни наематели. Които взимат каквото им падне, изцапват всичко и си тръгват - доволни, че ще си вземат парите. Тъмно-жълтите пари.

И така. Тръгнах си.

И сега си мисля: Ако това, вече заснето, но неприятно за мен и обидно за хората на изкуството предаване, все пак излезе... Ще трябва да взема други мерки.

Но какви мерки могат да се взимат срещу една голяма тенденция?

Срещу тая огромна тенденция, теглеща към това - да превърнем всичко в кочина, в безпросветна дивотия; без уважение, без стойност, бъкаща и бълваща единствено добра храна за най-ниските любопитства на хората. За сърбежите им.

Не знам какви мерки биха могли да се вземат.

Освен да се каже истината и да се говори за нея.

Простащината, мили хора, се възпитава. Ей така - неусетно. Когато чуете някой ден, че за Хемингуей не се знае нищо друго, не се знае ни "За кого бие камбаната", ни "Старецът и морето", а се знае само това, че е бил пияница, знайте, че те са победили!

Тия, като двете госпожи от "Търси се". Победили са, взели са си паричките и с пълно безразличие са продължили напред. Към нови ОПОШЛЯВАНИЯ.

 

Коментар на Калин Терзийски, offnews.bg

 

Съюзът на българските журналисти публикува становището си относно поправките на Закона за защита на личните данни, които засягат пряко работата на журналистите.

На днешното заседание на УС на СБЖ бе прието следното становище:

До президента на Република България Румен Радев

До председателя на Народното събрание Цвета Караянчева

До парламентарната Комисия по културата и медиите

До всички медии чрез БТА

ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО

Становище на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти

Съюзът на българските журналисти изразява сериозна загриженост и дълбоко възмущение от приемането в НС на поправките на Закона за защита на личните данни, които практически лишават журналистите от възможността да упражняват свободно професията си.

Новите текстове на закона позволяват на държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) да контролира работата на журналистите и на медиите, като преценява за всеки конкретен случай дали журналистите са използвали законосъобразно лични данни.

За целта се използват 10 обтекаеми критерии, които може да бъдат тълкувани и прилагани крайно субективно. А на институциите се дава право да отказват достъп до информация. На практика това създава режим на цензура върху медиите, като всяко изнасяне на нелицеприятна информация за държавната власт и нейни представители или за корупционни практики в икономическата и обществената сфера може да бъде преценено като „накърняване на доброто име” на критикуваните.

Журналистите, техните архиви и документи може да бъдат проверявани, което обезсмисля запазването на правото им да отказват информация за източниците си. По преценка на КЗЛД на журналисти и медии може да се налагат огромни глоби, които са непосилни за тях. Новите текстове в закона фактически създават условия за ликвидиране на разследващата журналистика.

Промените се оправдават със синхронизиране на нашето законодателство с Общия регламент на ЕС за защита на личните данни (GDPR), но на практика нямат нищо общо с целите на този регламент. Нешо повече – самият регламент формулира различен режим за медиите и журналистиката при прилагането на изискванията за защита на личните данни.

На това основание в Германия например журналистите са изключени от обхвата на закона по тази материя. За такъв режим при обсъждането на законовите промени у нас месеци наред настояваше СБЖ, но възраженията ни не бяха чути. С гласовете на 83-ма депутати бе наложена държавна цензура върху медиите и бе приет не Закон за защита на личните данни, а Закон за защита на корупцията и на нейните носители.

Призоваваме президента на Република България Румен Радев да наложи вето върху приетия закон, а ако той отново бъде гласуван в същия вид в НС, да бъде сезиран Конституционният съд, тъй като новите текстове накърняват свободата на словото, конституционното право на свобода на съвестта и свободно изразяване на мнение, както и правото на обществото да бъде информирано.

СБЖ ще сезира международните си партньори – Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите, и организации като „Репортери без граници” за приемането в България на мракобесни норми спрямо журналистиката и свободата на словото и ще потърси съдействие за отмяната им.

Асоциацията на европейските журналисти - България изразява сериозните си притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR).

АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.

 

Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ изрази своята позиция, в която посочва, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.

 

В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Въпреки възраженията ни, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни: естеството на данните; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; характера и естеството на изявлението; значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението; съответствието на изявлението с основните права на гражданите; други обстоятелства, относими към конкретния случай.

 

Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация.

 

Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира личните данни, като изрично както в рециталите към регламента, така и в чл. 85 е оставено на националните законодатели в отделните държави членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Това е така именно, защото националният законодател трябва да предвиди в най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана. С предложения законопроект се предвижда точно обратното – въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България.

 

Считаме, че регламентът се тълкува повратно и не е спазено изискването на чл. 85, като освен това се ограничава неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, както Програма достъп до информация вече сигнализира. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилния таван на санкциите – до 20 млн. евро или 4 % от оборота на фирмата (медията).

Колко още дела из цялата страна се водят в момента от хора на власт срещу обикновени граждани? А защо ги водят? Защото са нежни и раними души ли? Едва ли. Насаждането на страх у гражданите с „Виж какво може да ти се случи“ е арогантна демонстрация на сила от страна на властимащите... Докато пиша това, без дебати в Народното събрание бяха приети поправки в Закона за защита на личните данни, които целят ограничаване на журналистическите разследвания...

 


Коментарът е на Слави Трифонов. Ето целият текст:

 

Онзи ден написах, че управляващите ни имат много раними души и трябва много да внимаваме да не ги обидим. Предложих да ги прегръщаме и да им подаряваме цветя, а не да бъдем саркастични по отношение на тяхната работа. Повод за моите думи беше заведеният иск (вече оттеглен) от страна на кмета на Стара Загора за 5000 лева срещу гражданин, който във фейсбук го е определил като „смешен“. Оказа се обаче, че смешният случай с кмета Живко Тодоров не е инцидентен, а е красноречив пример за тенденция, доста страшна при това. Тенденцията е за опасно самозабравяне на властимащите, които малтретират чрез съдебни искове граждани, осмелили се да направят коментар, който не е по вкуса им.

 

Според публикация на Petko Petkov в групата „Истината за Стара Загора“, зам.-кметът на града Йордан Николов съди младо семейство, което от общия си профил във фейсбук е направило коментар, че той е „вещер“. Ето какво пише още Petko Petkov: “В приложените констативни протоколи е видно, че Йордан Николов надълго и широко е ровил в профила на семейството. Заснети са всички “life events” - сватба, детенце и др.. Заснети са постове на стената на семейният профил. Шокирах се, когато видях и този, който гласи “СБОГОМ МАМО”. Приложени са снимки от погребение на родителите на нарочените от Николов, на които присъстват и децата. Всъщност, цялата история се разиграва, докато семейството е в траур, а през това време Николов, от малкият си тъжен кабинет в общината, вместо с работа, се занимава с facebook. И без капка свян ги засилва към съда. Тук обаче историята започва да нагорчава значително повече. 4500 лева е обезщетението за “щетите” нанесени на лицето Николов, като е приложил снимка от лихвен калкулатор, с който е изчислил и + 95 лева лихва.”

 

Според информацията на фейсбук потребителя, зам.-кметът е оспорил твърдението, че е „вещер“ с амбулаторен лист от психиатър, „в който е записано, че 58 годишният Николов е прочел думата “вещер” във facebook, внезапно се почувствал напрегнат и разтревожен, повишил стойности на АКН 195/100, силно сърцебиене и тежест в гръдната област, впоследствие направил астматичен пристъп, налагащ използване на специфична терапия. “Обективно състояние” гласи: Психомоторно напрегнат, тревожен, с трескав лицеизраз. Спонтанно разкрива изживяванията от нарастваща тревожност, напрегнатост, главоболие, сърцебиене.“

 

Вече не е смешно.

 

Същевременно получих лично съобщение от Silvia Ilkova. Тя обяснява, че като служител на КОНПИ срещу нея е било образувано дисциплинарно производство заради статус във фейсбук, в който Ilkova критикува ефективността на институцията. Все пак, на две инстанции съдът решава, че Ilkova e изразила лично мнение, базирано на публично известни факти. Според съда „неудоволетвореността от постигнатите резултати не може да бъде приравнена на уронване на престижа на институцията.“

 

Получих и още едно лично съобщение – от Йонка Костова. По думите й, шефът на КАТ в Монтана съди съпруга й за 2000 лева, защото му е казал „смешен“.

 

Това са само още два примера. И сега, стоят няколко въпроса: Колко още дела из цялата страна се водят в момента от хора на власт срещу обикновени граждани? А защо ги водят? Защото са нежни и раними души ли? Едва ли. Насаждането на страх у гражданите с „Виж какво може да ти се случи“ е арогантна демонстрация на сила от страна на властимащите. А знаем, че понякога властта се пази и със сила. Знаем и при кои режими се случва това.

 

Ще направя и едно уточнение, тъй като виждам известно неразбиране. Публичните личности, за разлика от обикновените хора, трябва да проявяват много по-голяма толерантност и търпимост към критика или оценъчно мнение. Ето, аз например съм „гологлав лешояд“, но никого не съм тръгнал да съдя за подобно мнение. Освен това съм и рептил.

 

Още по-голяма толерантност към критика и мнение трябва да проявяват политиците и управляващите, тъй като са избрани с обществен вот. И това не го казвам аз - това го казва законът, това го казват конвенциите за правата на човека и за основните свободи. Една от основните свободи е свободата на изразяване.
И ако искате да имате тази свобода, от горните примери трябва да ви светне червената лампичка. Иначе някой ден и за вас може да светне синята.

 

P.s. Докато пиша това, без дебати в Народното събрание бяха приети поправки в Закона за защита на личните данни, които целят ограничаване на журналистическите разследвания...

Нали сега ще ги хванете и ще ми върнат играчките. Това пита полицаите 5-годишният ми син. Така обраният спортен журналист на bTV Петър Бакърджиев разкри подробности за нахлуването в къщата му по Нова година.

"Вероятно кражбата е станала на 29 декември, тогава са обрани мои съседи", обясни Бакърджиев, който живее в Горна Малина. За час дошли 6-има полицаи.

Виждах гняв в очите им, че се случва на това спокойно място. Човекът почти е известен, бил е в затвора 3 години, посочи Бакърджиев. Празнува имен ден в края на октомври. Докато е бил в затвора, не е имало обири, откакто от 2 месеца е на свобода, пак има обири. Всички трябва да са единни и когато има такъв случай, той да бъде решен по някакъв начин. Очевидно едно село от 1000 души е тормозено от един човек. Не може да няма някаква реакция. Това се случва и на други места", каза Бакърджиев пред bTV.

"Има версия за обира", посочи зам.-шефът на отдел "Криминална полиция" в Главна дирекция "Димитър Кошов. Той обаче не влезе в подробности.

"Може и крадецът да гледа. По празниците дори имаме обири, които са предотвратени след сигнали от граждани. Кражбите за 2018 г. са с 5000 по-малко от 2017 г., а разкриваемостта е около 33%", добави той.

Припомняме, че жилището на спортния журналист на bTV Петър Бакърджиев беше обрано по празниците. Семейството, което живее в Горна Малина, разбира, когато се прибира у дома на 1 януари.
Открадната е техника и бижута на съпругата му. От съседите са задигнати предимно бижута.

Страница 1 от 5
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu