Община Садово обявява частично бедствено положение на територията на село Катуница заради пропаднали участъци по подпорната стена на река Чая.

Най-близките къщи в Катуница са на 50-60 метра от компрометираните части от дигата и има реална опасност за населението.

Подпорната стена на река Чая в района на село Катуница е поддала, съобщи за Радио "Фокус"- Пловдив кметът на Община Садово Димитър Здравков. По думите в петък е изпратена комисия от "Напоителни системи" ЕАД и Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", която да обходи района и да направи оценка на състоянието на съоръжението.

"Вероятно областният управител на Пловдив ще издаде заповед, с която ще се даде възможност да се работи вътре в реката с цел стената да не падне изцяло", каза кметът на Садово, като добави, че коритото на реката се измества.

"Има опасност, ако стената поддаде, тя да залее къщите в селото, които се намират на 60 метра от реката. Там се намира и старото земеделско училище. В годините назад, преди около 100 години, селото е заливано от реката. Опасността е реална, изхождайки от това, че над Чепеларе и Пампорово има сняг и според прогнозата за времето ще има затопляне и ще започне снеготопене", посочи Здравков.

По думите му общинската администрация е подала сигнал до съответните институции. "Има реакция от институциите и се надяваме, че в най-скоро време ще започне работата и няма да се стигне до кризисен момент", отбеляза кметът на Садово.

Според него трябва да се измести реката навътре в собственото си корито и оттам нататък машините да възстановят подпорната стена, доколкото е възможно, да се натрупат скални маси, които да не позволяват реката да обрушва брега.

Здравков каза още, че в момента Общината разполага с един автомобил, с който се обхожда поречието на реката, като предстои закупуването на още един.

 

За бившия вицепремиер, а сега народен представител Валери Симеонов, не бяха изненада публикувани снимки в социалните мрежи от депутата на БСП Николай Цонков. Те показват поражения по участък от оградата по границата с Турция.

Симеонов уточни, че на 28 ноември, сряда, у нас пада голям дъжд, а на 29 е отнесен участък от 30-40 метра от оградата. В същия ден става и наводнението в Одрин с големи поражения.

„Става въпрос за над 70 литра на кв. м. и това стичане на големи количества вода е предизвикало повличане на чакъл, на дървета, събаряне на пътища и отнасяне на оградата. За съжаление, така ще бъде и занапред. Оградата не е направена около „Александър Невски“, на жълтите павета, тя е направена на изключително насечен терен и вече се работи по възстановяването“, подчерта Симеонов.

„Нека БСП да сезират прокуратурата, всеки има право да подаде сигнал в случай, че смята, че има нарушение. Участъкът се казва „Дълбок дол“, южно от Сливарево. Това е недалеч от Вълчанов мост. Самото наименование говори, че става дума за дълбок дол“, поясни лидерът на НФСБ.

Той призна, че не може да гарантира, че и в бъдеще няма да има такива случаи. Депутатът припомни, че преди една година при наводнение в този район на страната имаше отнесени къщи и човешки жертви в община Камено, на Върни бряг и на Константиново.

„На някого много му се иска това да бъде доказателство относно изпълнението на оградата, но искам да ви уверя, че оградата е изпълнена по проекта. Толкова бетон е заложен, толкова дълбочина, изпълнено, реализирано, но не сме готови, че стихията ще предизвика това положение“, предупреди Симеонов.

За него е важно, че има осигурени пари. Миналата година в бюджета на страната са заложени пари за поддръжката на оградата. Вече областните управители разполагат със средства. Относно безопасността и сигурността на нашите граници Симеонов поясни, че на такива места се поставят 24 часови постове до отстраняване на пораженията.

Обилните дъждове причиниха наводнения в Одрин. Главни пътища в окръга са затворени, съобщава турската телевизия НТВ.

 

Улици в град Одрин са под вода, наводнени са приземните етажи на жилищни сгради.

Затворени за движение са пътищата Хавса – Одрин и Къркларели – Одрин. Затруднения при движението има по главния булевард в град Одрин – „Ататюрк”.

Очаква се валежите да продължат и утре.

 

Колко бързо може да бъде оказана помощ? Колко хора могат да бъдат изведени на сигурно място? Функционира ли снабдяването с питейна вода при извънредни ситуации? При природни катаклизми всичко това решава за живот и смърт. На тази тема посвещава своя публикация германското сп. “Шпигел”.

Световен анализ показва кои държави са особено застрашени, разкрива се и една жестока закономерност – при природни бедствия благоденствието на дадена държава е решаващият фактор за спасяването на максимален брой хора.

Организацията “Сружение за развитие помага – заедно за хора в беда” (с централа в германския град Аахен и редица представителства по света – б. р.) публикува световен доклад относно рискове. Обхванати са данни от 171 държави. При анализа учените са взели под внимание не само колко често според статистиката дадени държави са били поразени от природни катастрофи, а също и доколко те са подготвени за подобни катаклизми.

“Рисковете от кастрафи се отнасят предимно за островни държави и такива с ниски и средни доходи в Океания” (редица островни държави в Тихия океан – б. р.), Азия и Централна Америка, посочват в доклада учените.

Според тях решаващ е предимно факторът инфраструктура. Когато има достатъчно улици и летища, хората бързо могат да се озоват на сигурно място, а спасителните екипи да достигнат до кризисните райони. Също стабилна електроснабдителна мрежа, снабдяване с чиста питейна вода и достатъчно болници и лекари са от голямо значение за спасяването на човешки живот по време на природни бедствия.

Но дори и в богати държави като САЩ могат да се появат проблеми, както това се случи през 2012 г. при урагана «Сънди». Тогава електроснабдяването се срина, а спасителните екипи имаха трудности при придвижването до мястото на трагедията.

Според учените и необичайната суша това лято в Европа онагледява различията между отделните страни. Докато в Германия реколтата значително пострада, голямата катастрофа беше избегната, тъй като Европа има механизми за компенсации на загуби. В райони на суша, като в Африка, последиците биха били далеч по-трагични, посочват авторите на доклада.

 

Особено застрашени региони


Списъкът на най-застрашените региони оглавяват тихоокеанските островни държави Ванауту и Тонга. Това ще рече, че там съществува най-големият риск от смърт по време на природни бедствия. Регионът е особено застрашен от земетресения, цунами и бури. Също така често засегнати са и Филипините, където има заплаха от изригване на вулкани и свлачища. Като особено застрашени се смятат също Централна Америка, Западна и Централна Африка, както и Югоизточна Азия.

В световен мащаб Германия е на 155-о място от общо 171. Според индекса най-сигурен е Катар. Това може и да изненадва, но в сравнение с други страни пустинната държава значително по-рядко е била засегната от екстремни природни явления. Към регионите с най-малък риск от бедствия се числят също Малта и Саудитска Арабия.

България е на 134 място. Непосредствено преди нас като по-опасно място е Италия. Турция, Сърбия и Румъния са доста преди нас, което ги прави рискови. Нашият индекс за опасност от природни бедствия е 4,09 при 50,48 за Вануату.

Наскоро от доклад на ООН стана ясно, че броят на природните бедствия драстично се е увеличил. Между 1997 и 2017 г. в световен машаб са загинали 1,3 милиона души. 4,4 милиарда са получили наранявания или са загубили имуществото си.

Учените предупреждават, че вследствие затоплянето на климата положението може значително да се обостри. И според ООН увеличението броя на природните бедствия се дължи на промяната на климата. Учените изброяват наводнения, бури, жеги, суши и горски пожари.

 

Най-засегнати са децата


Анализът на учените в последния доклад сочи и положителни тенденции. В световен мащаб сега хората са значително по-подготвени при настъпването на природни бедствия в сравннеие с перода преди шест години. Въпреки това най-страдащи са децата. Според УНИЦЕФ почти всяко четвърто дете живее в регионите, които са най-засегнати от природни катаклизми. Само през миналата година над 68 милиона души са били принудени да напуснат родните си места, над половината от тях са били деца под 18 години. /clubz.bg

Страница 1 от 3
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu