Туристическите агенции обикновено описват екзотичните дестинации като същински рай в офертите си. Но никой не те подготвя за това, което наистина може да преживееш. Именно затова и са полезни групите във Фейсбук, в които различни пътешественици споделят опита си от преживяното на далечни от България места, пише факти.бг.

Предлагаме ви интригуващия разказ на Красимира Захариева, която е публикувала преживяното в Мароко от нея във Фейсбук:

"Никога не бях виждала толкова много мухи накацали по храна, която се продава. Беше ме страх да си представя как би изглеждала картинката в месеците между юни и август, когато обичайната температура през деня надхвърля 40 градуса...

Мислех си, че съм напълно подготвена за Мароко, тъй като бях гледала много снимки оттам, тук в групата, прочетох разни неща, а и бях чувала доста за тази чудновата страна. Казвам чудновата, защото ми напомня на една детска книжка от Джани Родари “Джелсомино в страната на лъжците”, където Джелсомино тръгва по света да търси щастието си. Така попада в чудновата страна, където лъжците и мошениците са на почит, а честните хора - в затвора. Но както се казва: По добре да видиш едно място със собствените си очи, отколкото да чуеш за него хиляди пъти. Та така, дойде и моят ред да опозная тази приказна страна.

 


Мароко не е за всеки или поне тази част, която успях да видях от него. Не е за хора, които обичат да се разхождат по фин пясък и да лежат под палмови дръвчета. Мароко е за истински пътешественици, пътешественици по душа. Мароко трябва да се “експлорне” (изследва, проучи - б.а.), както се казва. Аз съм пътешественик по душа, но пътувам като турист. Явно още не съм намерила смелост да изляза от зоната си на комфорт и да реша да обикалям света само с една раница на гръб.

Никога не съм била в Индия, въпреки че е в листата от страните които желая да посетя, но най-разпространеното, което съм чувала за тази държава е, че е страна на контрастите. Само че в Индия масово хората са изключително бедни и съвсем малка част от тях - много богати.

Знам, че е абсурдно да сравнявам Мароко със страна, в която не съм била, но прехвърлях всички тези мисли, докато реша какви точно снимки да кача в тази публикация. Не ми се връзваше... Не ми се връзваше ориенталската част на Маракеш с онази зеленина и блясък по туристическите му места. Разликата беше огромна - от земята до небето. Все едно си на две различни места по едно и също време. Затова реших да ви покажа снимки от типичния живот на обикновените хора, който лично ме впечатли повече, тъй като съм виждала доста бляскави местенца вече.

 

Сблъсъкът ми с арабската култура се побираше само в едно мое еднодневно посещение на Доха, но въобще не бих могла да сравня тези две толкова различни държави, а и да кажа, че успях да придобия представа за арабския манталитет за толкова кратко време, би било абсурдно.

Всяко нещо в Мароко си има цена, тази цена за туристи е тройно и четворно по висока от реалната стойност на стоката или услугата. Колкото и да се пазариш, накрая пак плащаш повече. Определено мароканци знаят как да дерат кожи, със и без кавички.

След дълъг и изморителен ден в обиколки на Маракеш решихме да поседнем в парка до KOUTOUBIA MOSQUE (най голямата джамия в Маракеш и емблема на града).

 

Към нас се приближи възрастен мароканец с тава сладки в ръцете. Предложи ни да си купим, но ние любезно отказахме, въпреки че бяхме вече много гладни и изморени, но не до такава степен, че да се навием да ядем храна от улицата. Не ме разбирайте погрешно, но не си представях остатъка от почивката да го изкарам в тоалетната. Любезните откази обаче при тях не минават и ме бяха предупредили вече за това. Тия хора от "не" не разбират.

В крайна сметка той ни подаде по една ореховка с жест, че иска да ни почерпи. Точно в момента в който отхапвах от нея, попита дали ще му дадем някакви пари. От неудобство извадихме по 10 дирхама, като 10 се равняват на едно евро. Сториха му се малко.

Абее Чичка, тия сладки от Дубай ли ги носиш!? Като видя, че няма да му мине номера, ни пожела приятен ден и се премести на съседна пейка с туристи да “черпи” със сладки. Докато хрупахме ореховките, подхвърлих шеговито на Ралица (моята приятелка), че нали се сеща колко мухи са ги кацали тия сладки и нали се сеща къде преди това са кацали тия мухи. Ама тя беше твърдо убедена, че нейната храна мухи не я кацат. Докато се самоубеждавахме една седмица, че нашата храна мухи не я кацат, доста л**на изядохме.

 

Ама ореховкитеее... ореховките бяха умопомрачително вкусни, толкова вкусни ореховки през живота си не бях яла!!!

Наумих си, че когато отида в Маракеш, ще се нарисувам с къна. Видях доста туристи с рисунки на едната ръка, ама аз бях решила, че ще нарисувам и двете. Само трябваше да намеря кой да ми ги направи. Не се наложи да търся, тя сама ме намери. Докато се разхождахме из площада на JEMAA EL-FNAA ( много известен площад, забележителност в Маракеш, на който можеш да видиш всякакви хора, предлагащи всякакви джунджурийки, дресьори на змии, артисти и тн) жена в 30-те си години ме дръпна и започна да ми предлага да ме нарисува с къна. Там на всяка крачка някой нещо ти предлага, просто е невъзможно да се движиш спокойно. Тикна ми в ръцете едно албумче със снимки, да си избирам. Не и се наложи да ме убеждава дълго, защото аз така или иначе го бях решила вече.

Докато разглеждах снимките, тя ближеше от спринцовката с къна и ми обясняваше, че е бременна и че къната е натурална и безопасна. Попитах колко ще ми струва, защото искам да ми нарисува и двете ръце, а тя заяви, че колкото аз реша толкова да ѝ дам. След като си избрах модела, отново се поинтересувах за цената, но тя настояваше, че го прави от сърце и колкото преценя аз - толкова. Цялата работа отне не повече от 15 минути. Докато ме рисуваше, ме попита дали съм омъжена и каза, че тази къна ще ми помогна да си намеря богат мъж.

Позасмях се, защото не съм суеверна и не вярвам в такива неща. След като приключи, аз отново попитах колко ѝ дължа. В този момент тя извади албумче със снимки, ама не онова, което ми показа първия път, а друго - с цени на него. Каза, че едната ръка струва 400 дирхама, тоест 80 евро за двете. Пълен абсурд! Аз може да живея в Англия от дълги години, ама съм мома от източна Европа и тия на мен хич не ми минават. Дадох и 200 дирхама и и обясних, че там от където идвам, човек трябва да работи цял ден за тези пари. И че трябва да е много доволна, защото ги е изкарала за 15 минути.

В един от последните ни дни в Маракеш решихме да отидем до пазара за сувенири, а аз си бях наумила да “експлорна” по-сериозно този лабиринт от пазарни шатри и сукове. Докато се разхождахме из пазара, едно момче ни заговори и ни обясни, че днес има пазар на берберите (първите хора населяващи тези места), които идват от планината Атлас специално за този пазар и че днес е последният ден. Помислих си, че това няма начин да се изпусне. Той предложи да ни заведе.

Не знам колко време сме вървели навътре в дебрите на Медина, минавахме през различни улички, дори да си помислех за връщане, щеше да е доста трудно в този лабиринт, но в случая въобще не мислех за това, бях твърдо решена да видя това място. А и предния ден се запознах с една мацка от Канада и тя ме светна за една навигация без интернет, която успях да си сваля в хотела. Увери ме, че работи и в джунглата, така че бях спокойна. Излязохме на една по широка улица, където се разнасяше ужасна смрад. Момчето обясни, че това е от местата, където се обработват кожи.

Реших, че такова нещо трябва да се види на всяка цена. От малка съм много любопитна и все се навирам, където не ми е работа. И този път не изневерих на себе си. Бях застанала пред едно такова място и твърдо бях решила да надникна вътре. Между мен и вратата се бяха изправили три огромни купчини с конски фъшкии и не знам колко милиона мухи около тях. Все едно някой ги беше изсипал нарочно там. В този момент бях толкова решена да вляза, че нищо не можеше да ме спре. Пристъпих смело напред..

Пред мен се откри широка, открита площ с каменни вани и разстлани кожи по тях. Вътре миришеше на същото, на което и отвън, ама умножено по десет. Не се дишаше. Успях да издържа броени секунди, за да направя няколко снимки. Чудех се как може да работят хора тук, абсолютно нечовешко е. Ралица реши, че и е дошло в повече и иска да се върне в хотела. Бързаше да хване безплатния шатъл, а на мен хич не ми се тичаше след нея. Не мислех че е добра идея да се разделяме, ама ми се искаше да се помотая още малко наоколо, а и въобще не ми се стоеше в хотела.

 

В момента, в който тя се отдалечи осъзнах, че през последните двайсетина минути не бяхме срещали никакви турист. Да кажа, че ме хвана страх, ще е твърде пресилено, по-скоро се сетих за клетия си баща, ако можеше да ме види сега отнякъде, щеше да получи “харт атак”. Той милият винаги се притеснява като пътувам и като чу, че ще ходя в Мароко, косите му се изправиха. Аз нагласена мадама, сама, само с араби наоколо. Чудничко! Добре де, реших да пробвам навигацията, всичко беше точно до момента, в който започнах да минавам през очарователни, тесни улички и напълно забравих за нея. Директно обърнах на камера и започнах да снимам.

 

Изведнъж се озовах на много оживена улица пълна с туристи, реших че съм на прав път. Толкова беше натоварено, че хората едвам се разминаваха, като прибавим и разни мотористи, които се опитваха да си проправят път през тълпата. Едно момче тикаше голяма количка с плодове и едно от колелетата буквално мина през краката ми. Подскочих. За щастие травмата не беше сериозна, дори ми стана смешно.

Помислих си, че трябва съвсем да съм откачила, след като реагирам така в тази ситуация. Повечето жени, които познавам, биха се разстроили, биха мрънкали, но аз повече се разстройвам и мрънкам, ако ми се налага да лежа дълго на шезлонга до басейна. Мрънкам от отегчение.

Съвсем случайно се оказа, че моя позната, с която сме били на бригада в Англия и не сме се виждали от много години, е по същото време в Мароко, видяла че съм в Маракеш и ми писа във фейсбук. Само че те трябваше да пристигнат на датата, в която ние си тръгвахме и за жалост не можахме да се засечем, но успях да ѝ дам някои съвети. Каза ми, че са в Казабланка (град, който бях планирала да посетя, но не успях - друга дълга история).

Нахвърлях ѝ набързо местата, които си заслужава да се видят, а тя ми отговори, че искрено се надява в Маракеш да ѝ хареса, защото никъде другаде не им било харесало до сега.

Та така... Мароко не е за всеки. Трябва да си истински пътешественик по душа, за да намериш очарование в това да вървиш през конски фъшкии, да срещаш мошеници на всяка крачка, които се интересуват само от парите ти, и да си готов да се блъскаш по пазарите с всякаква паплач и превозни средства от първобитен вид. Но ако успеете да отворите сърцето си за тази различна култура, ще бъдете пленени от уникалната смесица от багри и аромати завинаги. Аз лично оставих част от сърцето си и на това място."

 

79% от българите не планират да ходят на почивка в планината през тази зима. 69% от тях посочват финансови затруднения като основна причина за това.
Данните са социологическата агенция "Тренд" и обхващат нагласите на българите към зимния туристически сезон. В проучването са участвали 1 007 пълнолетни граждани, които са анкетирани в периода 30 ноември - 6 декември.

Едва 12% от сънародниците ни са посочили, че ще ходят на почивка в планината през зимата. Това прави около 650 хиляди българи. 9% все още не са решили.

 

С огромно мнозинство обаче са хората, които няма да почиват, а основната причина за това е финансова. Останалите посочват като причина да не плануват почивка лични или семейни причини (11%), неблагоприятно здравословно състояние (11%), невъзможност за отпуск от работа (10%) и други. 13% просто не възнамеряват да ходят на почивка.

Според данните 23% от българите не са ходили на почивка в планината повече от 20 години.

25% пък въобще не помнят кога това се е случвало за последно.

Едва 5% сочат, че не са ходили в планината с цел туризъм от миналата година, като толкова са и тези, които не са били на почивка от 2 години. Общо 39% от сънародниците ни не са били на планина между 3 и 10 години.

 

83% от тези, които все пак планират почивка настоящата зима, ще отидат на планина в България.
12% няма да напускат страната, но няма и да ходят на планина.
На планина в чужбина вероятно ще отидат не повече от 4% на анкетираните.

Най-предпочитания зимен курорт у нас остава Банско - 34% възнамеряват да почиват там. 17% пък обмислят пътуване до Боровец, 12% - до Пампорово.

 

Въпрос: "Как оценявате най-общо условията за зимен туризъм в България?"

25% от българите не могат да отговорят на този въпрос. 15% сочат, че условията са много добри, а 39% - по-скоро добри. Според 18 на сто условията са нито добри, нито лоши, а 3% са на мнение, че условията за зимен туризъм у нас са по-скоро или много лоши.

 

Цената на нощувките в курортите е водещият критерии за избор на място за почивка през зимата.
22% първо проверяват къде ще е изгодно да отседнат, преди да изберат дестинацията. За 13% пък самият курорт е по-важен. 10% искат тихо и спокойно място, а по 2% търсят спрямо условията за практикуване на зимни спортове и предлаганите коледни и новогодишни пакети. И спрямо този показател най-много от българите (27%) не могат да преценят или не знаят.

37% от участниците в сондажа са на мнение, че условията в нашите зимни курорти през последните години се подобряват. Толкова българи пък не могат да преценят или не знаят. 24% не намират промяна през последните сезони, а едва 2% твърдят, че условията се влошават.

 

Спрямо посочените досега данни не прави впечатление, че най-голям е и делът на сънародниците ни, които не могат да преценят дали в родните планински курорти обслужването и грижите към българските туристи и чуждестранните е еднакво - 39%.
1/4 от анкетираните мислят, че и българи, и чужденци се обслужват еднакво, а 35% - че българите не получават същото качество на обслужване спрямо чуждестранните туристи.

88% от запитаните в проучването на "Тренд" са посочили, че не практикуват зимни спортове. 12% карат ски или сноуборд.
58% от тези, които карат ски или сноуборд, намират условията за това в родните курорти за по-скоро добри, а според 23% условията са много добри.

 

Декември е вече тук и ви приканва да отделите повече време за себе си и семейството. А какъв по-добър начин да прекарате щастливи мигове с любимите хора от това да пътувате заедно.

Защото истината е, че организирането на екскурзия никога не е било толкова лесно и изгодно, колко е в момента, благодарение на кредитна карта DSK-Wizz Air. Неслучайно е така - всяко плащане с картата носи точки, които могат да се използват по всяко време за отстъпки - както от цената на самолетните билети, така и от услугите, предлагани на сайта на авиокомпанията.

Чудите се коя точка от света да посетите? Европейските столици са добър вариант. Те са празнично украсени и несъмнено ще са голяма атракция за вашите деца. А и вярвам, че красивата градска украса няма да остави и вас безразлични и ще ви помогне да се заредите с позитивизъм и коледно настроение.

Освен това пътешествията са прекрасен начин да разширите хоризонтите на своето дете, да му помогнете да срещне нови култури и да се учи, докато се забавлява. Но за да бъде екскурзията с деца приятно изживяване, трябва да следвате няколко прости правила.

Кои са те?

Подберете най-подходящото време за пътуване за вашето дете. Нека не се лъжем, малко деца успяват да спят по гейтове и в самолети. Затова, ако не искате да ви гледат осъдително околните, докато успокоявате ревящото си, изморено дете, по-добре изберете полет, който да не съвпада с часовете за сън на малчугана. Няма да съжалявате, ако планирате пътуването през часовете от деня, когато детето ви обичайно е в добро настроение. Най-често това е сутрин, когато е нахранено и отпочинало.

Ако детето ви все още е с памперс, трябва да предвидите по една еднократна пелена за всеки час от пътуването ви – имайте предвид не само продължителността на полета, но и времето, което ще прекарате на летището. Трябват ви и поне два допълнителни биберона, защото всичко се случва и е възможно да загубите основния. А не искате целият самолет да разбере за случилото се, заради разярения рев на мъника.

 

В ръчния си багаж също така е необходимо да носите допълнително бельо и облекло за детето си, защото може да се полее, или да изцапа дрехите си.

Още три неща, които задължително трябва да намерят място в дамската ви чанта и да са ви под ръка по време на цялата екскурзия с дете, са дезинфектант за ръце, все пак сега е сезонът на вирусите, а също и мокри и сухи кърпички.

Носете храна за детето. Трябва да сте запасени с храна не само по време на престоя си на летището и в самолета, но и когато се разхождате из избраната от вас дестинация. Все пак, за да има енергия мъникът и да може да опознава с интерес и настроение забележителностите, той трябва да е сит.

Затова, ако не искате да купувате нездравословни и съмнително изглеждащи храни, по-добре носете в себе си домашно приготвен сандвич или пълнозърнести бисквити.

 

Друг момент, който не е за подценяване, е изборът на облекло за детето. Съветвам ви за самото пътуване да подберете по-тъмни дрехи, защото е доста вероятно да се изцапа през часовете, прекарани на летището или в самолета. А няма нужда да носи като медал видими лекета върху белия си пуловер, нали?

Освен това е добре да облечете детето с няколко пласта дрехи. Така ще може да го събличате или обличате според температурата на помещенията/местата, в които се намирате.

18 дни ще почиват депутатите по Коледа и Нова година. Ваканцията е предвидена от правилника на парламента.
На 21 декември, петък, ще удари последният парламентарен звънец за тази година. И депутатите ще се разпуснат за близо 20 дни, до 9 януари. Ваканцията е като платения отпуск и заплатите няма да се намаляват.

 

Депутати коментират пред bTV, че сроковете за почивката им са разумни, защото не могат да си взимат отпуска когато искат, а почиват само в законно установените дни.

 

За годината депутатите събират близо два ваканционни месеца. А до края на зимната сесия на парламента през 2018-та им остават шест работни дни.

 

Оказва се, че ваканцията може да бъде също толкова важна за физическото ви здраве, колкото са спортът и здравословната диета.

40-годишно проучване, което ще бъде публикувано в Journal of Nutrition, Heath & Aging, е проведено от университета в Хелзинки, Финландия, сред 1200 бизнесмени на възраст между 40 и 55 години през 1974 и 1975 г.

Всеки участник е изложен на риск от сърдечно-съдови заболяване заради рискови фактори, като пушене, високо кръвно налягане, висок холестерол и наднормено тегло.

Участниците на случаен принцип са разпределени в две групи. В първата изследователите съветват мъжете на всеки четири месеца в продължение на пет години да спортуват, да се хранят здравословно, да поддържат нормално тегло и да се откажат от тютюнопушенето.

Някои от участниците в тази група получават също така и лекарства за понижаване на кръвното налягане и нивата на липидите.

Мъжете във втората група, от друга страна, не получават подобни съвети и следват обичайното си здравно обслужване, посочва T+L.

Както се очаква, мъжете в първата група намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания с 46% след пет години. Когато изследователите отново се връщат към тях 15 години по-късно обаче, те установяват, че повече мъже в тази група са починали, за разлика от втората.

Тези констатации карат учените да продължат отново изследването през 2014 г., когато проверяват националните регистри за смъртност, взимайки предвид неотчетени преди това данни за количество работа, сън и почивка.

Резултатите от изследването показват, че до 2004 г. първата група е с по-висока смъртност от втората. От 2004 до 2015 г. смъртността и в двете групи е една и съща.

След като изучават основните данни за работата, съня и ваканцията, изследователите откриват една значима информация, която може да обясни тези открития: участниците в първата група са с 37% по-висок риск от смърт, ако ползват три седмици или по-малко годишна ваканция, в сравнение с тези, които си взимат повече от три седмици почивка между 1974 и 2004 г.

"В нашето проучване мъжете с по-кратка ваканция работят повече и спят по-малко от тези, които използват по-дълъг отпуск. Този стресиращ начин на живот може да изтрие ползите от спортуването и здравословното хранене", казва професор Тимо Страндберг.

"Не мислете, че ако водите здравословен начин на живот, ще компенсирате твърде многото работа и липсата на ваканции. Почивките са бъдат добър начин за облекчаване на стреса", посочва още той.

Сега отворете нов прозорец и резервирайте следващата си почивка. Може да е въпрос на живот и смърт. /profit.bg

Страница 1 от 3
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu