В четвъртък вечер в предаването ми гостува Ивелин Михайлов. Благодарение на него и на още няколко българи съмишленици, в Италия има паметник на българския хан Алцек. Паметник, който самите италианци пожелаха. Впечатляващият монумент се намира, забележете - на площад “Хан Алцек” в градчето Челе де Булгерия, което се намира в подножието на планината... България.
Площад “Хан Алцек”, Челе де Булгария, планината България. Казвам отново това, за да видите какво е отношението на италианците към паметта на онези наши предци - българи, допринесли за мира и културното многообразие в Южна Италия.

Та, в това предаване, с Ивелин Михайлов си стиснахме ръцете да работим за издигането на паметник на хан Аспарух, брат на хан Алцек, в столицата София. Не заради друго, а именно заради паметта към нашите предци. Ако ги нямаше тях – нямаше да ни има и нас, нямаше да я има и България - тук, на това благодатно място.

Длъжен съм да се извиня на онези, които от думите ми в четвъртък са почувствали, че принизявам мащаба и значението на съществуващите досега паметници на хан Аспарух. Затова ще направя някои уточнения.

Най-големият паметник на хан Аспарух е в Добрич - издигнат е по повод 1300 години от създаването на България. Паметник на Аспарух има още в Исперих, както и край Каспичан. Каменен хан Аспарух пък е част от мемориала над Шумен “Създатели на българската държава”. Бюст - паметник на хан Аспарух има във Варна. А съвсем отскоро паметник на създателя на българската държава се издига в град Стрелча. Монументът е изработен, забележете - от петима монголци в Улан Батор.

Значи, в Стрелча има паметник на хан Аспарух, направен от монголци, но в българската столица София няма никакъв. Мен лично ме е срам, че в София няма паметник на основателя на българската държава. И ме е срам не от вчера - още през 2008 г. с моя екип подехме инициатива да има паметник на хан Аспарух в София. Да, България не е София. Добрич е също толкова България, колкото и София. Колкото и Стрелча. Колкото и Каспичан. Но всяка горда с историята си европейска държава в своята столица има паметник на основателя на държавата. Не и София. В София има Бронзовата къща. Нея показваме на хилядите туристи в столицата.

Аз, както и Ивелин, смятаме, че в столицата на България трябва да покажем и онова, което ни прави горди българи. А със сигурност горди българи ни прави хан Аспарух - основателят на българската държава. Държава, която се е съхранила над 13 века в ключов регион, докато други ранносредновековни държави днес съществуват само в историческите атласи.

Вярвах, че да има паметник на хан Аспарух в София не търпи две мнения и само може да бъдем единни в нещо подобно. Но всъщност изживях дежа вю - във фейсбук, където пуснах публикация по темата, видях същите коментари, които преди 11 години чух от софийските общинари. И заради които нищо не се случи. Хан ли да е, кан ли да е, с кон ли да е, без кон ли да е, що да е в София, а не в Плиска...

Ето някои красноречиви коментари под моята публикация:
Коментар 1: “Има-няма паметник - не е толкова важно, дори не знаем как е изглеждал”.
Коментар 2: “Ами, направи ти ве, масончето ми той”. Масончето съм аз.
Коментар 3: “Хайде, кога ще излезе новият дует с великата Софи Маринова?”
Коментар 4: “Да направите на Бойко паметник, на хан Аспарух няма смисъл вече, така или иначе има в Исперих”.

Ей това сме ние. Но пък за мое щастие - не сме само това. За каузата да има паметник на хан Аспарух в София получих немалко подкрепа. Такава например получих от мотоклуб “Хан Аспарух”. За мен особено ценна е подкрепата на обикновени българи. В лично съобщение до мен една обикновена българка, пожелала анонимност, ми написа следното: „Не бих се определила като патриот – тази дума звучи твърде помпозно. От 19 години работя и живея в Германия и за да получа постоянно работно място, взех немско гражданство. Не, не съжалявам. Щастлива съм, не съм по-малко българка. Искам да подпомогна финансово изработката на паметника. Дайте ми, моля ви, банкова сметка, за да преведа, колкото мога“. Край на цитата. Има и такива българи.

Ще ви прочета още едно съобщение, което получих: „Заставам в подкрепа на каузата на Слави Трифонов за издигане на паметник на хан Аспарух в София.“

Едва ли ще познаете, че това съобщение е от... Ставри Калинов. Получих го в четвъртък вечер – в същата четвъртък вечер, в която в предаването имаше скеч Ставри Калинов – образ, който е вдъхновен от неподражаемото отношение към думите на истинския Ставри Калинов. Това не му пречи да подкрепя каузата. Защото тя е над честолюбието.

Оказа се, че от 20 години Ставри Калинов има проект за издигане на паметник на хан Аспарух на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров.

Ей това сме ние – и едното, и другото. Вече съм сигурен, че дори някой да поиска да изградим наново мавзолея, няма да сме 100 % против, пак ще сме „ту партс“ – „фифти-фифти“.

Но има неща, за които трябва да сме заедно. И това са нещата, които ни правят българи. Добре е да го осъзнаем, за да не приключим рано-рано и с тази важна за нас, като българи, инициатива. Тези думи бяха за това.