Приближава ли се сделка за прекратяване на търговската война между САЩ и Китай? Президентът Тръмп изглежда мисли така. "Ставаме много, много близки", коментира той пред група губернатори в Белия дом през февруари, пише в своя статия "Тайм".

Позовавайки се на "значителен напредък" в неотдавнашните преговори, Тръмп отложи крайния срок от 1 март, с който би увеличил рязко митата за 200 млрд. долара китайски стоки. Тръмп обясни, че се надява, срещата с китайския президент Си Дзинпин, най-вероятно в края на март в Мар-а-Лаго, да се превърне в "среща на върха".

Стремежът на Тръмп за сделка може да се дължи отчасти на бързо приближаващите се американски избори. Тъй като демократите започват да се подготвят, за да се кандидатират срещу него през следващата година, президентът може би се надява да избегне сътресения на борсовия пазар и икономически проблеми, които ескалиращата търговска война скоро може да започне да причинява.

Той със сигурност би могъл да използва това, което смята за голяма политическа победа с Китай в момент на многобройни разследвания, все по-агресивни демократи, неспособността му да изгради гранична стена и неудобно публично свидетелство от бившия му личен адвокат Майкъл Коен, като всички тези неща замъгляват политическите му хоризонти.

Но както и с неговото пренастройване спрямо Русия, Тръмп не може да промени структурната игра с Китай с едно споразумение. Макар Тръмп да встъпи в длъжност, предвиждайки, че ще подобри отношенията си с Москва, депутатите продължават да обвиняват Русия в намеса в изборите в САЩ и в други други престъпления. Санкциите остават в сила и може да се разширят. Нито похвалите на Тръмп, нито наказанията на Конгреса накараха Русия да промени курса.

Същото важи и за Китай. Без съмнение Тръмп ще спечели някои отстъпки от Си Дзинпин, може би разширен достъп за американски компании до китайския пазар, споразумения за управление на валутата, повече китайски покупки на американска соя и обещания, по принцип, за справяне с други искания на САЩ.

Това, което Тръмп не може да направи, е да убеди Си Дзинпин да преразгледа по-широкия икономически модел на Китай. Китайската държава ще продължи да субсидира държавни компании и частни национални печеливши компании, като накланя световните условия в своя полза. Тя ще насърчи, с всички необходими средства, разширяване на технологичните иновации, за да се конкурира с американските и европейските фирми в най-важните икономически сектори на 21-ви век - изкуствения интелект, финтек и потребителската електроника. По тези теми, каквото и да обещае Си Дзинпин на Тръмп или китайските служители обявяват публично, компромис няма да има.

Има и граници на това, което Тръмп може да предложи, за да се договори със Си Дзинпин. Ако подпише споразумение, което премахва натиска върху китайските телекомуникационни гиганти Huawei и ZTE, всеки от които е заподозрян в подкопаване на националната сигурност на САЩ, той няма да получи подкрепа в Конгреса. Ако се опита да използва Мън Ванчжоу - изпълнителния директор на Huawei, арестувана в Канада заради нарушенията на санкциите срещу Иран в САЩ, той ще се сблъска с критики, че се намесва в правоприлагането и превишава правомощията си.

Дори Тръмп и Си Дзинпин да се разберат за пазари през март с широко споразумение Мар-ла-Лаго за кафе и шоколадови торти, щетите върху отношенията вече са факт. Доверието между тях сега е в най-ниската си точка от 30 години и всяко правителство ще продължи с дългосрочни проекти да предотврати уязвимостта от натиск на другата страна.

Всъщност, отношенията между САЩ и Китай са фундаментално нарушени и нито един политически вдъхновен и неясно формулиран компромис ще промени това. /news.bg