"Да живее България" продължава да звучи вътре в мен като вик за онази България, за която аз си мечтая, а не за тази на лумпените и бандитите, които превърнаха България в бедна и недемократична, страдаща държава. Това коментира пред Би Ти Ви режисьорът Александър Морфов по повод Националния празник Трети март.

Режисьорът на "Хъшове" иска България да бъде свободна "от всички онези лумпени, които дерибействат вече 30 години... без чувство за срам и свян".

Морфов мечтае за България на Ботев, на Левски - възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове, но нищо добро не може да каже за онова, което се случва у нас. "От 30 години повтарям едно и също и не е имало правителство, срещу което да не съм се борил", категоричен е той.

"Дунавът на нашия народ е неговата кръчма, ресторантът, през който трябва да се мине, за да се спаси Левски и да се освободи България. Всичките ни мечти, възторзи, ентусиазъм, свършват с ентусиазма на третата чаша, след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си говорим.

Объркан народ сме, съставен от много съставни части, през този кръстопът кой ли не е минал и не е оставил нещо - злощастна съдба, изпитания...", констатира Морфов.

Той призна, че се е уморил. "Уморих се от личните си стремежи, а сам не можеш да промениш нищо, а никога няма да се обединим", убеден е той.

На въпроса защо не можем да се обединим, той отговори: "Уроците на историята са много показателни - кога успяхме да се обединим? 1990-а, 1 милион митинг и бързо се разделиха на фракции да защитават своите низки интереси и страсти. Други спасители и пак да се изподерат и изпобият, и да грабят, макар нищо да не е останало, те пак намират какво да грабят и сега грабят чрез европейските програми."

"Май вече не съм хъш, май вече загубих надеждата, че ще минем Дунава и ще освободим тази държава от игото на алчността, на цинизма, на бруталността", сподели режисьорът.

"Ние се превръщаме в държавата на живите мъртви. Защото човекът без надежда е почти мъртъв човек. Как живее човек без надежда? Отива, за да работи за едни мизерни пари, с които едвам-едвам да изхрани семейството си, да се превърне в жертва на хиляди измамници, за да събере пари за Коледа или да купи подарък на детето - какъв е тоя човек? Полужив!", настоява режисьорът.

Тъжно му е за обикновените хора, не го интересуват онези 4-6%, които са високоинтелигентни, имат високи доходи, интересуват го останалите 94%.