Много често тук е писано за т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер, едно от проявленията на който е това, че некомпетентният човек има самочувствието, че е по-компетентен от другите и не е в състояние да осъзнае своята некомпетентност; затова е склонен да надценява своите способности, самоуверен е в това, което прави.

Ефектът на Дънинг-Крюгер позволява да се правят много поучителни и показателни констатации за вредите от некомпетентните хора. Но този модел е в една или друга степен статичен – той прави „снимка“ на състоянието и го обяснява, безспорно вярно, правилно и точно. Но в много по-малка степен този ефект отразява, ако изобщо отразява, така да се каже, динамичната картина, динамиката на вредите от некомпетентите хора.

Проблемът е в това, че некомпетентният човек освен всичко, което обяснява за него Ефектът на Дънинг-Крюгер, има още един и то много сериозен недостатък и той е, че за разлика от компетентния човек, който се заобикаля с компетентни и дори по-компетентни от него хора (защото ако неговият отбор печели, печели най-много той), некомпетентният човек се заобикаля с некомпетентни и дори по-некомпетентни от него хора.

Ето това е най-голямата вреда от некомпетентните хора – те се самовъзпроизвеждат и заедно с това възпроизвеждат некомпетентността.

Във всяка организация или администрация може да има некомпетентни хора, никой не е застрахован или ваксиниран срещу тях. Проблемът възниква и започва да нараства неконтролируемо, когато количеството на некомпетентните хора в дадената организация или администрация надхвърли критичния минимум. Тогава това количество преминава в ново качество, в злокачество. Разгъва се спирала – колкото повече некомпетентни хора и колкото повече некомпетентност има в организацията или администрацията, толкова още повече некомпетентни хора и толкова още повече некомпетентност има в нея.

Ето този критичен минимум на много места и на много нива у нас вече е надхвърлен. И тече самоускоряващ се процес, подобен на ядрена реакция. Колкото повече – толкова повече.

Не може да бъде другояче, щом дори на високите и на най-високите места и нива в управлението изплуваха и се настаниха удобно и самодоволно хора, за които, ако се замислиш, не можеш да кажеш в какво точно са компетентни, какво разбират не просто от процесите, които управляват, но въобще от нещо, освен че са политици, бащи и майки на нацията.

И това е вече национален проблем. А няма как да не бъде национален проблем, щом засяга пряко националната сигурност.

Но както вече сме се убедили, това, което пряко влияе по възможно най-деструктивен начин на националната сигурност, не е особен повод за тревога на нашето общество. То не се тревожи, че децата му се евакуират от страната, та ще се кахъри за такива дребни проблеми като масовата некомпетентност. Така де...

Коментар на Николай Слатински, Фейсбук