Le Point: "Берлинската стена" на браздата между България и Гърция

23 Авг 2019 15:17

По хълмовете на Бръщен, родопско село в близост до границата с Гърция, почти нищо не напомня, че в продължение на десетилетия оттук е минавала Желязната завеса. Нито, че много източногерманци са загубили живота си, опитвайки се да преминат погрешно считаната за лесно преодолима българо-гръцка граница, пише френското седмично списание Le Point.

82-годишният Шехим Солаков обаче си спомня много добре онзи ден през 1980 г., когато двама млади източногерманци, бягащи от комунистическия блок, са били застреляни, докато са се опитвали да осуетят бдителността на граничарите, за да достигнат отстоящата само на километър Гърция.

"Натовариха ги на едно муле като дърва за огрев", спомня си бившият фермер и добавя, че телата след това са били транспортирани до неизвестно място. Считана за сравнително достъпна туристическа дестинация за останалите граждани от Източния блок, България също така е предлагала на кандидатите за изгнание граница, по-малко херметически затворена от тази, която разделя двете Германия. Ако поне 695 опита за преодоляването й са били успешни, повече от 1500 са довели до арести или дори до смърт, според историците.

Застрелян на 19 г.

Граничарите на този верен васал на Съветския съюз следяха зорко браздата, насърчавани от награди за всяко осуетено преминаване. И с уверението, че ще бъде спазена максимална дискретност. "Дори днес е много трудно да се разбере колко случаи има. В архивите няма обобщени данни", казва българският историк Стоян Райчевски, съавтор на скорошно проучване по темата. Докато Европа се подготвя да отбележи 30-годишнината от падането на Желязната завеса и Берлинската стена, въпросът за германските бегълци, застреляни на българо-гръцката граница, остава до голяма степен табу в България.

"До днес по темата не се говори, всички мълчат", казва Райчевски. "Тези хора дори не са признати за жертви от нашето законодателство." Общо досега са регистрирани 21 случая на убити източногерманци, главно благодарение на архивите на "Щази", страховитата политическа полиция на бившата ГДР. Цифра, която потенциално представя само част от реалността, според специалистите. Последната известна жертва на българските граничари, 19-годишният Майкъл Вебер, е застрелян през юли 1989 г. , когато Унгария вече започва да демонтира Желязната завеса.

Предателство

Франк Майер е на същата възраст като Майкъл Вебер, когато се опитва да стигне до Гърция през 1983 г. Но младежът от района на Берлин има "шанса" да бъде "само арестуван", спомня си той в интервю за АФП от Германия. Пристигнал в Доспат "на ваканция", той изминава пеша 11-те км, разделящи Бръщен от границата. Арестуван е, когато наближава забранената зона, издаден от двама местни младежи. Депортиран е в Източна Германия и прекарва в затвора почти година. Бъдещият геодезист в крайна сметка успява да се възползва от "експулсиране" във Федералната република чрез мобилизиране на роднини на Запад. Въпреки че признава, че арестът му е струвал дългогодишни кошмари, Франк Майер се старае да не обвинява тези, които са го арестували. "Не съм обиден на България и хората от онова време, те бяха индоктринирани."

Сержант в Гранични войски от 1973 г. до 1989 г. 75-годишният Методи Сличков от своя страна не съжалява, че е хванал 11 бегълци по време на службата си -постижение, спечелило му два пъти наградата "Герой на Гранични войски". "Полагахме клетва да защитаваме държавата", казва той за АФП, докато седи на бюрото си, украсено с европейското знаме, в офиса на Сдружение на ветераните в град Кюстендил, близо до сръбската граница. Историкът Стоян Райчевски от своя страна посочва, че се бори с други историци за промяна на българския закон в тази му част. Така че "поне жертвите вече да не се смятат за бандити и престъпници".

Превод: Петя Михайлова

Източник: news.bg

Main Menu