От Боянските ливади на Желю Желев до Румен Радев и Бойко Борисов: Войните на върха в България

04 Фев 2020 19:33

В обръщение към нацията на 4 февруари 2020 г. президентът Румен Радев обяви, че снема доверието си към правителството. Историята познава няколко подобни случая на изострен конфликт между президент и правителство, предизвикал разрив между двете власти. Но само в два случая имаме ясно и гръмогласно обявено снемане на доверието.

Да припомним конфликтите, главните действащи лица и последствията.

Какво се случи в зората на демокрацията: Желю Желев - Филип Димитров

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев (1990 - 1997 г.) остро разкритикува първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров. На прословутата си пресконференция, останала в историята като "Боянски ливади", Желев обвини правителството, че е обявило война на синдикати, медии, на Българската православна църква, на президентската институция и извънпарламентарните партии.

През това лято на провеждани реформи, много от които с висока социална цена, синдикатите зачеркват споразумението с правителството за въздържане от стачки. Доскорошните съюзници - синдикатът "Подкрепа", се обявява срещу кабинета. Критикува се стилът на вземане на решения от правителството. Във "войната" се включват и други доскорошни съюзници, извънпарламентарните БСДП и БЗНС "Никола Петков".

Като капак гръмва т.нар. "оръжеен скандал". На 18 септември с.г. тогавашният директор на НРС ген. Бриго Аспарухов заявява, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония. Пресконференцията, в която участват и други шефове на спецслужби, беше определена като сценарий за сваляне на първия кабинет на СДС.

На 28 октомври Филип Димитров иска вот на доверие към правителството, който ДПС отказва да подкрепи. Така първият кабинет СДС, сформиран на 8 ноември 1991 г. и поставил водеща цел на управлението си "смяната на системата", пада от власт и прекратява дейността си на 30 декември 1992 г.

Имало ли е разрив между Иван Костов и Петър Стоянов

Ако при Желев имаше прословута пресконференция, то при президента Петър Стоянов (1997-2002 г.) имаше прословута фраза: "Иване, кажи им, те ще те разберат".

През 2000 г. Стоянов обвинява премиера на правителството на ОДС Иван Костов в това, че е на път да пропилее не само своя авторитет, но и този на СДС, защото не разкрива реалните причини за уволнените наведнъж 10 министри.

"Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Бонев (Богомил) каза това, което трябваше да стори Костов преди 6 месеца. Иване, кажи им, те ще те разберат", призова Стоянов пред журналисти.

Кратката предистория на изказването е следната. По заръка на Костов през 1999 г. шефовете на спецслужбите - тогава генералите Атанас Атанасов (НСС) и Кирил Радев (НСБОП), изготвят справка (изрично без знанието на вътрешния министър Богомил Бонев), станала известна като Доклад 226, в който лъсват имената (226) на "разобличените" корумпирани функционери. Докладът описва връзките на руснака Майкъл Чорни с висши политици и служители на държавната администрация, включително вътрешния министър на правителството.

Костов прави опит за "безболезнена" изолация на онези лица от ръководството на СДС, които той публично обвинява за "демонстративния господарски манталитет, необяснимия скок в семейния и жизнен стандарт, изкористяването на властта и ориенталската партизанщина", но все пак не назовава поименно, припомни в своя публикация преди няколко години webcafe.

Следва репликата "Иване, кажи им, те ще те разберат".

Години по-късно, в интервю пред Дарик, дадено на 19 януари 2012 г., Петър Стоянов каза, запитан за тази реплика, че "въпросът не е между мен и Иван, това е същностният въпрос за характера на българския посткомунистически преход... Тогава хората не бяха узрели още да чуят смислени отговори. Все им се струваше, че става въпрос за някакви лични неприязнени отношения, а такова нещо няма. Ние никога не сме се и карали с Иван в интерес на истината. Никога не сме разменяли обидна дума помежду си. Нямали сме и основа, за която да се скараме, да бъда честен."

"Кадифеният" скандал вляво: Първанов - Станишев

В последните дни на февруари 2006 г. президентът Георги Първанов (2002-2012 г ) разкритикува творението си - Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), и нейното правителство.

Държавният глава избра трибуната на Петия национален конгрес на КНСБ, провел се в Пловдив, за да отбележи, че се наблюдава отстъпление в някои елементи от коалиционното споразумение за управление.

Първанов обвини лидерите от Тройната коалиция, че управляват на тъмно.

"Лошо е, че правителството отстъпи от някои свои предизборни обещания. Още по-лошо е, че не успява убедително да го обясни", изтъкна президентът.

Премиерът Сергей Станишев отговори, че никога не е очаквал държавният глава да бъде безусловен стожер на правителството.

Станишев напомни, че президентът не носи отговорност за политиката на правителството, защото не я формира, и че работата на президентската институция е свързана с външната политика и сигурността на страната. Наред с това, каза премиерът, правителството е от три партии, сред които трябва да се търсят компромиси и да се налагат вътрешни и външни ограничения.

Премиерът и лидер на БСП опита да разсее опасенията за по-сериозен раздор, като изтъкна, че в думите на Първанов не бива да се търси противопоставяне и че е нормално президентът да отстоява обществения интерес.

Остър "отровен" сблъсък: Плевнелиев - Орешарски

След прокарани в първите дни на месец юни 2013 г. промени в Закона за ДАНС, на 14-и същия месец Тройната коалиция избра депутата от ДПС Делян Пеевски начело на агенцията. Предложи го премиерът Пламен Орешарски. Това стана възможно, след като с измененията ГДБОП преминава към ДАНС, а председателят на агенцията ще се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя, без да е необходим указ на президента, както е било до момента.

Изборът извади хиляди хора на улицата в петъчната вечер (на същата дата), а в предаването "Панорама" на БНТ президентът Росен Плевнелиев (2012-2017 г.) обяви, че снема доверието от правителството на Орешарски и от лидерите на БСП и ДПС. Заедно с това държавният глава настоя парламентът да преразгледа решението си за ДАНС.

"Загубих всякакви илюзии, чувствам се измамен (излъгали го БСП и ДПС) и омерзен. Това е арогантна демонстрация на задкулисието, за което гражданите демонстрираха, че е крайно време да се отървем. На нацията беше направена ярка демонстрация за политика на сделки", подчерта още същата вечер Росен Плевнелиев.

Народното събрание впоследствие отмени решението, а премиерът Пламен Орешарски призна, че ие допуснал грешка.

В това студио свалихте доверието си от Орешарски, Станишев и Местан. Така не станахте ли вие страна и участник в рушенето на мостовете - беше попитан Плевнелиев наскоро след събитията отново в "Панорама".

Честната позиция винаги е градивна позиция. Вярвам, че с моята позиция тогава, аз бях и първият политик, който в рамките на един час отговори на големия въпрос "Кой?". Посочих тримата - министър-председателя Орешарски и председателите на двете парламентарно представени политически сили, които го подкрепяха, г-н Станишев и г-н Местан, снех доверието в рамките на един час, отговори президентът.

Пред целия народ конкретно, ясно обясних за един акт на висше задкулисие в държавата, бе категоричен Плевнелиев.

Година по-късно, на 27 юни 2014 г. президентът Плевнелиев провежда консултации с основните партии предвид предстоящото създаване на второ служебно правителство в неговия мандат.

На 23 юли 2014 г., в деловодството на Народното събрание постъпва оставката на оглавяваното от Пламен Орешарски правителство.

Днес, 4 февруари 2020 г., Росен Плевнелиев каза пред БНР, че президентът има право да снеме доверието си от правителството, както и самият той е постъпил през 2013-а година спрямо правителството на Пламен Орешарски. Това Плевнелиев каза във връзка с изявлението на президента Румен Радев, че снема доверието от третото правителство на Бойко Борисов.

Гръм и трясък: Румен Радев - Бойко Борисов

4 февруари 2020 г. ще се запомни с кулминацията, до която достигнаха изострените от години отношения между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов.

"Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество", обяви президентът.

Но отиде и по-далеч, като призова народа да се обедини около него в "борбата за отстояването на нашите права", като изтъкна "разделението между порочната власт и милионите почтени българи", обърна се към смелите, младите, възрастните, просветените, към "всички, които ще възродим отечеството". Според президента сегашното управление е довело България до "парализа на цели обществени системи и институции" без аналог в историята на българския преход.

Атаката на Радев идва дни, след като прокуратурата публикува части от записи, направени със СРС, на един от които от държавното обвинение твърдят, че вероятно се чува гласът на президента Румен Радев. Веднага държавното обвинение беше набедено, че обслужва интересите на управляващите.

Отговорът на премиера Борисов не закъсня, от него ще отбележим само едно. За разлика от Плевнелиев Борисов смята, че свалянето на доверието от страна на президента към правителството е пряка намеса в независимостта на властите: "Все едно аз да кажа, че свалям доверието от кмета, той си е спечелил изборите. Откъде накъде ще се коментира управлението на няколко политически партии, спечелили изборите по законен начин". /Източник: Дир.бг

Main Menu