Какво стана при пандемията SARS преди 17 г. в Китай

21 Мар 2020 18:37

Новият коронавирус COVID-19 е генетично тясно свързан с вируса на SARS (ТОРС) от 2003 г., но силата му на разпространение е много по-голяма., пише Дир.бг.

Тежкият остър респираторен синдром (SARS или ТОРС) се появи в Китай в края на 2002 г. и в продължение на 8 месеца бяха заразени над 8000 души от 33 държави. Процентът на смъртност сред заразените достигна 10% т.е. всеки 10-и почива.

17 години по-късно заразените с COVID-19 са над 270 000 души в 184 страни в света, починалите са над 11 000, а броят им расте при около 4-процентова смъртност.

Изглежда никоя от европейските държави не си взе поука от пандемята през 2003 г. в Азия. Днес на Стария континент няма държава, в която да няма заразен с COVRD-19 .

А какво всъщност се случи преди 17 години? По това време етнологът доц. д-р Еля Цонева живее в Пекин и съпреживя директно цялата скàла на разпространението, пика и отшумяването на заразата.

След преодоляването на заразата, мотивирана от всичко видяно, влиза в контакт с етнолози от университетите в Пекин и Китайската социална академия за формиране на общ екип за изучаване и търсене на научни решения за анализиране, превенция и преодоляване на подобни ситуации. Резултатът е три издадени тома, два на английски и един на китайски, който е превод на втория английски сборник. В университета в Пекин прави курс по темата в продължение на 3 години до подготвяне на техни преподаватели. Преди три години се насочва към подобен чисто български проект "Локални бедствия и качество на живот: Културни стратегии в преодоляване на природни, технологични и биологични катастрофи". Екипът й изследва анторопологичните особености на 4 локални бедствени събития, сполетели райони в България през периода 2011-2017 г.: Земетресението в Перник 2012 г.; Наводнението и свлачището в Аспарухово 2014 г.; Шапът в Странджа 2011 г.; Експлозията в Хитрино 2016 г.

Доц. Еля Цанева от ИЕФЕМ при БАН е възпитаник на Историческия факултет на СУ "Св.Кл.Охридски" със специализация по етнография. Има докторат по етнография от МГУ "М. Ломоносов", Русия, и по социология от UNSW в Сидней, Австралия. Научни интереси в областта на теория на етничността, ритуално родство и антропология на бедствията и катастрофите.

- Вие сте пряк свидетел на голямата вирусна пандемия ТОРС в Китай през 2003 г. На фона на случващото се сега разпространение на друг пандемичен коранавирус - Ковид-19, тръгнал пак от Китай, бихте ли споделили личните си впечатления случилото се преди 17 години - как пламна тогава заразата, адекватни ли бяха мерките и как бедствието промени живота там?

- Историята оттогава е твърде поучителна и актуална днес. През далечните 2002-2003 г. станах пряк свидетел, който съпреживя директно цялата скàла на разпространението, пика и отшумяването на тежката ситуация на SARS/ТОРС /Синдрома на атипичната пневмония/ в Китай. Това всъщност бе шанс да се види зараждането, кулминацията и битката на една стара континентална култура с неочакван и тежък епидемичен агент от вирусен тип в Югоизточна Азия и предимно в Китай в началните години на хилядолетието.

Да ви напомня статистиката: Епидемията не беше китайски, а напълно азиатски, дори световен проблем: Общата цифра на заболелите по света /обхванати са и петте континента/ бе 8069, от които 775 губят живота си, а 7452 са излекувани. Процентът на смъртност бе изчислен на 10%, като е най-висок в Китай. Там заболелите са 5327, от които 348 - починали, 4933 - излекувани; в Хонг Конг цифрите бяха съответно 1755 за заболелите, 299 - починали и 1433 - излекувани.

Наблюдавайки и преживявайки цялата скàла на катастрофата и особено - официалната и неофициална реакция към нея /първоначално хаотична, после планова/, постепенно се убедих, че етнологичните наблюдения могат да дадат ценна перспектива към появата, разпространението и кулминацията на подобни кризи. Ето по каква причина:

Въпросната епидемия беше допусната да се развие до степен, която застраши сериозно региона и поради характера на пренасяне на заразата - по въздушен път, създаде епидемиологична ситуация в целия свят. За погледа на етнолога беше ясно, че едно предварително съобразяване с културни особености на населението в региона би могло да насочи към по-целесъобразен и ефективен път преодоляването на кризата: Фактори като традиционните стереотипи на поведение, традиционният начин на хранене, характерът на общуването, особености на традиционните поминъци и особено - характеристиките на обгрижване на възрастните и болните, на култа към мъртвите и към прадедите в китайската култура, трябваше да се вземат под внимание, за да не се достигне до размерите на разпространение на заразата, които практически се случиха.

А това, което основно се случи, бяха две паралелни неадекватни реакции: Първата - на официалната държавна власт /която скри истината, ... а китайците слушат и следват властта си/, втората - на културата на засегнатото население /което, поради изброените стереотипи, не отговори на призивите за бързо предпазване на здравите и моментално хоспитализиране и изолиране на болните/. По отношение на първата реакция вината се пое от идеологическата надстройка на управлението и от официалната власт. Втората обаче бе резултат на игнориране и непривличане на онази група от професионалисти, която можеше да предвиди и така да превантира реакцията на хората - етнолозите.

Днес се знае, че мистериозната болест е вид атипична пневмония, чийто заразен агент е модификация на корона вирус от животински произход - тогава това бяха циветските котки. Но обстоятелствата от социално-политически, икономически и културен характер са тези, които можеха да спрат и елиминират, както и да стимулират и разпространят вируса. Тогава просто не се направи връзката между някои съществени рискови фактори, създали условия за поява и задълбочаване на заразата и специфични културни характеристики, върху които именно етнолозите са призовани да съсредоточават вниманието си.

- Бихте ли споделили някои от тези антропологични наблюдения?

- Първо заразата тръгна от топлия Китайски Юг. Провинциите и градските агломерации около Южнокитайско море са прекрасни места, историческа врата към тази част на света и днес са емблема за успеха и процъфтяването на държавата. Там населението не просто се събира по традиция за отбелязването на коледно-новогодишните празници на западния свят и следващия ги китайски пролетен фестивал, те се стичат с хиляди - местни и гости, туристи и официални лица, политици и дипломати, търговци и интелектуалци, привлечени от очарованието на южните брегове. По случайност със семейството ми прекарвахме празниците в Шенжен и добре помня необичайния за тези места новогодишен климат: влажно и дъжделиво, наместо сухо и слънчево, с нетипична палитра от чадъри по улиците и посетители, раздразнени от неочакваната нужда да носят връхни дрехи. Природата беше "особена" и "различна", в повечето култури би се преценила като "предвещаваща беда", но очакваната и доминираща характеристика все пак бе "пренаселеност". Добре помня невъзможно натъпканата чакалня на гарата в града, където всеки измежду десетките хиляди пътуващи като че ли гледаше да се добижи, пипне, щипне и си поиграе с малката ми "европейска" дъщеря..., а вирусът вече е бил във въздуха...

Друго антропологично наблюдение в темата засяга мястото на животните - носители и преносители на вируса /циветските котки и др. диви животни/ във всекидневната култура на Китайския Юг и тяхното постоянно присъствие и в съвременната култура. Южната част на Китай е известна с грамадните си и изобилни пазари на диви животни и месо от тях /истината е, че "диви" не е точната дума: това могат да бъдат както видове, отстреляни и хванати наистина в природата, така и отгледани от бридъри с комерсиална цел, но все пак не още "доместифицирани" в антропологичен смисъл и запазващи още своите биологични характеристики на живот извън хората; проблемът е, че те са отглеждани непосредствено до хората и сред тях/. Ястията от такива животни са добре рекламирана и скъпа атракция за чужденците. А що се отнася до етнолозите, те са силно привлечени от диетата на населението на Юга, както от начина на приготвяне на храната - всяка част от дивото или полудиво животно си има роля и смисъл, преработва се особено и най-вече - особено се поднася на масата като време и стил, по специален начин се консумира. За пример ще ви посоча ястия като широко популярното "битка на дракон с тигър" /месо и кост от три вида отровни змии, циветски котки - виновниците за вируса, както и карантия от други подобни екземпляри/.

Чувала съм и за изключителни гурме деликатеси в "екзотичните" ресторанти, например ястие от меча лапа, от мравояд, от гигански саламандър и други, поднесени в суров или полусуров вид, едни изключителни допълнения към невероятната кулинарна субкултура, поддържана и развивана там вече повече от 2500 г. При очертаните обстоятелства обаче храната директно допринася за пренасяне на заразата.

Традиционната масова култура, непроменена и до ден днешен, за хранене и общуване при хранене, която в Китай носи мощни културни традиции, невъзможни засега да бъдат променени, е следващ възможен "виновник". Всеки, посетил дори за кратко страната, е бил свидетел на задължителния модел на колективните блюда: безброй общи малки и по-големи купи, регулярно сменящи се с пълни и нови, последователното топене на пръчките за хранене в тях и ... любезността от общото колективно удоволствие, усещането за заедност и добра воля.

Стереотипите на общуване са също от съществено значение - китайците обичат да "се срещат", наместо "да си пишат" или "да си телефонират"; личният контакт и директната среща и комуникация безспорно облекчават пътя на вируса.

Някои поведенчески културни реакции при определени ситуации правят силно впечатление: например, ако близък роднина или приятел се разболее, той не бива да се оставя сам /с други думи - изолацията и карантината са немислими/. Близките му хора са длъжни, според културата, да му осигурят духовен комфорт чрез своето присъствие плътно до него, обграждайки го с ласки, внимание и грижа от непосредствена близост. Това безспорно създава контингент от хора, потенциално готови да се изложат на заразата, като в същото време те полагат усилия да запазят болния от официалната стигма на отделянето и самотата.

- Какво показва цялостната картина през етнологичния ви поглед?

- Още някои наблюдения бих могла да споделя, но картината е ясна: при наложеното първоначално официално информационно затъмнение за мащаба на заразата, при съответното запазване на ритъма на живота такъв, какъвто го е постановила традицията, като мощен допълнителен и определящ фактор за влошаване на ситуацията се проявяват невзетите под внимание културни практики и стандарти. Етнологичният поглед и преценка, анализ и съвет бяха стратегически потребни за правилното управление на кризата.

За да завърша историята, ще спомена, че обстановката се промени коренно с излизане на високопоставени политици публично с изявления за размера на бедствието, за вината на прикрилите го и за програми на оцеляване. Те бяха насочени към промяна и омекотяване на действието именно на горепосочените антропологични характеристики и китайците - с присъщата им дисциплинираност и убеденост в правотата на управниците си, ги приложиха качествено и бързо.

- Наблюденията по време на пандемията в Китай имат и своето продължение.

- Да, мотивирана от всичко видяно и премислено, веднага след отшумяване на пика на болестта, се заех да търся и контактувам колеги етнолози от университетите в Пекин и Китайската социална академия за формиране на общ екип за изучаване на подобни ситуации - сложна и бавна работа. Създадохме екипа, поканихме го в София, извършихме си изследванията, направихме две конференции при българско домакинство и постигнахме научен консенсус по това, какво точно мислим за сюжета и метода на изследване. В резултат - три издадени тома, два на английски и един на китайски, който е превод на втория английски сборник. В университета в Пекин направих курс по темата, който изнасях в продължение на 3 години, докато бяха изградени техни преподаватели.

В крайна сметка години по-късно се насочихме с колегите от ИЕФЕМ към подобен чисто български проект, който спечели интереса на ФНИ и бе финансиран през декември 2017 г. В момента тече неговият втори етап.

Преди всичко искахме бедствията и бедствените ситуации да са от различен и по-обхватно представителен тип и се спряхме върху: Земетресението в Перник от 2012 г. и наводнението и свлачището в кв. Аспарухово от 2014 г. като примери за природни бедствия с различни придружаващи ги обстоятелства; Шапът в Странджа от 2011 г. е биологична катастрофа; Експлозията в с. Хитрино през 2016 г. е пример за технологично бедствие.

На второ място, стараехме се да представим сравнително балансирано демографската, урбанистична и ландшафтна картина - така избрахме бедствените локуси: имаме голям град (Перник), квартал на големия град (Аспарухово), село (Хитрино), единение на области (Странджа, където проучваме областите Царево, Средец и предстои Малко Търново).

Източник: Дир.бг

Mr. Bricolage
LGarden

Main Menu