Не искам да вярвам, че Милен е загинал на Великден. Твърде гротескно, дори за мен, защото се смятах за обръгнал да посрещам злокобни вести. Пиша тези редове с натежало сърце и тъга, която спира дъха.
Имах огромната чест и изключителна привилегия да работя с него в последния му проект "Алтернативата". А това е последното му предаване, в което показа всичко най-добро от професионализма си, като реакция и като тревога за обществото. Изключителен професионалист и с ярка гражданска позиция, каквато се среща твърде рядко днес.
Изказвам съболезнования на близките му и на децата му, с който толкова се гордееше.
Благодаря ти, Милене за това че бяхме заедно като екип от съмишленици в едно изключително трудно време.

Ще разкажем за него в предаването във вторник.

За идеите, за страстта с която изпълняваше дълга си към аудиторията.

Много хора, с възрастта, с децата, с грижата и отговорността за други, развиват склонност към компромис, притихват, престават да рискуват, вграждат се в средата, загубват посоката и рядко се ангажират с каузи, в които не виждат печелившия път. С времето компромисите стават все по-големи и по-големи.

Милен, прие да работи в проекта "Алтернативата", заради каузата, заради нуждата от друго мнение, във време, в което е изключителна рядкост журналисти да задават трудни въпроси за властта, камо ли да се усъмни в единствено правилния възглед на Щаба или на правителството.

И това е мисия, дълг, отговорност, която стои преди всякакви житейски целесъобразности.

Ще ни липсва. Не вярвам в глупавата мантра, че няма незаменими хора. Има, защото такива като Милен са рядкост. Стърчащи хора.

Бог да го прости!

Коментар във Facebook на Илиан Василев