(КОЕ ЛИ Е)  ПОЛИТИЧЕСКОТО  СЕМЕЙСТВО НА  „И Т Н“ ?

                                                     (АНАЛИЗ  – ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ)

                                                     ТРАГЕДИЯТА СЕ ПОВТАРЯ НАИСТИНА КАТО ФАРС

 (Необходима уговорка – както неведнъж писаха уважавани изследователи, политическото пространство отдавна не е опростено-двумерно –„ЛЯВО-ДЯСНО“ или друго. Не, то е многомерно (в статията си „СГРЕШЕНАТА ПАРАДИГМА („ляво-дясно“) използвам за удобство Шестмерно пространство, но то е динамично и може да бъде и друго), и ако искаме да определим КЪДЕ СЕ СИТУИРАТ НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ (като ИТН) не трябва да подхождаме с остарелия „ляво-дясен“ аршин.)

      Противоречивата и мътна конфигурация около ТВ проекта „Има такъв народ“ затрудни политолозите - опитите тя да бъде наместена някъде в политическото пространство – дори  не в опростеното „Ляво-Дясно“, – не се оказаха успешни засега. Разбира се, най-напред защото нейната физиономия все още не е избистрена, „славистите“ търсят формулата в движение, като че ли слепешката, по метода на пробите и грешките (и май засега преобладават грешките...). Но не само поради това – обществата през 21 век бързо се променят и дори по-традиционни течения могат да се явят в модни одежди, в които трудно да ги разпознаем.

       И все пак – към кое „политическо семейство“ можем, дори с уговорки, да определим ИТН ? И от най-беглия анализ е явно, че те не обичат либералите, а и със социалистите май нямат много общо. Никак не приличат и на улегнали консерватори – традиционалисти. Без съмнение, не кандидатстват и за приемане в семейството на „зелените“. Тогава?

       За да се опитаме да изведем характерните черти на ИТН, прозиращи изпод странния им воал, трябва да имаме предвид не само опитите им за политики, но и маниерите, стилът на политическо поведение („стилът – това е човекът...“). Като имаме предвид преди всичко лидерите, а не твърде нееднородната маса последователи. Последните месеци най-после те направиха редица публични движения, които дават повече база за анализ. Мисля, че станаха по-ясни отношението им към парламентарната демокрация, към авторитарното лидерство и вътрешнопартийната демокрация, към политиката и отговорността пред нацията и просто към добрите маниери. Наред с предлаганите популистки, измамно прости решения на сложни проблеми, които бяха отбелязани още по времето на референдума 2016, и които ни насочват към търсене мястото на ИТН сред голямото, разпръснато семейство на популистките партии и движения, и най-вече сред тези, които засега ще отбележим с      „П-Н“. Изследователите (като Умберто Еко, Mark Mansperger, Арт.Магун и други) извеждат като основни характеристики на „П-Н“ примерно тези:

1.  Недоверие, презрение към парламентарната демокрация.
2.  Популистки, измамно лесни решения на сложни проблеми.
3.  На тъмно, а не публично, взимане на решения.
4.  Презрение към „гнилите либерали“ и либералните идеи.
5.  Непрекъснато позоваване на „Народа“, чиято единна воля изразяваме само „ние“, Партията (Движението).
6.  Авторитарност. Подчинение на Вожда, отгоре до долу.
7.  Еклектичен характер на политическата програма.
8.  Неуважение и саботиране на Конституцията.
9.  Подозрения за таен съюз с (част от) олигархията .
10.  Пошъл или краен национализъм.
11.  Спекулиране с мантрата „Масите“ срещу „елита“; решенията чрез референдуми.
12.  Демонстративен мачизъм.
13.  Нарцистични персони за водачи.
14.  Естетическа пошлост. (Култ към мрачното, Черното. Голи глави, татуировки...)
15.  Диктаторски стремежи– „Несъгласието е „предателство“ – отхвърляне на критичните разсъждения.
16.  Псевдо-революционни жестове и изхвърляния. Високопарна, ирационална реторика. Разчитане на „телевизионен популизъм“. Отхвърляне на рационализма.
17.  Агресивност към други народи (или раси - вкл.антисемитизъм).

       Изброеното доста напомня проявеното от ИТН, нали? Да, виждаме го при тях под необичайна, нова форма, но разпознаваме – повече или по-малко май е същото.

      Разбира се, читателят навярно е разпознал в списъка по-горе характерните особености на политическото „семейство“ (с цялата условност) на „П.-Н.“ - ПОПУЛИСТКО-НЕОФАШИСТКИТЕ движения.

 Като че ли имаме 14-15 общи от всичко 17 (възможно е да не сте съгласни с някои от тях).   Твърде много, за да се пренебрегне.  Сигурно мнозина ще кажат (знаем, че с пресилената и обидна квалификация „фашисти“ у нас е прекалявано, та е изхабена...): „Е-е, не приличат баш на неофашисти тези хора...“  Да, не приличат на онези, старомодните, от историята фашисти. Ние не ги сравняваме с тях, а с популистко-неофашистките движения. Характерните им черти са изведени в аналитични трудове на Антони Дж.Грегор, Умберто Еко, Марк Марксбергер, Арт.Магун и много други,  не съм ги измислял аз (вж. литература накрая).   И, както два пъти пиша, горните черти проявяват преди всичко водачите на движенията.

      Мисля, че е ясно – съвременните популисти с неофашистки уклони няма да ги разпознаваме по свастики и антисемитизъм. А по безсрамния популизъм, авторитаризма, нетърпимостта към критични мнения, нарцистичните водачи, антилиберализма, ирационализма и антиинтелектуализма, пошловатия национализъм, демонстративния мачизъм и неуважението към либералната демокрация. И по действия тип „агент-провокаторчета за изпълняване на мръсни поръчки“...

      ИТН е ново явление. Не е чудно, че още го опипваме – а и самите те още се пробват, насам ли, натам ли им е по-уютно, по-някак си... тяхно. Отбелязваме, че лидерите на движението налагат явни популистки и немалко неофашистки черти – но това не е присъда, не е заклеймяване. Първо, защото това движение лъкатуши, в него има и други прояви, така че утре може да ни изненада с посоката си на развитие. Второ, защото става дума за явление, търпяно все пак в демокрациите, макар и през зъби... Да напомним, че Перон и перонисткото движение са разглеждани като такива, днес се дискутират популистко-неофашистки елементи у Болсонаро (някои по-крайни изследователи ги намират дори у Тръмп...), у бившата английска Индепендънс парти на Найджъл Фарадж, а многобройни са по-незначителните П-Н в редица страни.

     Допускам, че някои ще ме заклеймят, че определям лидерите на ИТН като популисти-неофашисти.  Не-е, все още не, просто отбелязвам характерни техни черти, които се покриват с тези на популистко-неофашистки движения. Мога и по-пространно да защитя изводите един по един, но не е мястото тук.  

     И ако искат да оспорват това ли са особеностите на неофашистите – нека оспорят мислители, като Умберто Еко, например. Вижте колко проницателно тай обосновава, например, защо за неофашистите „Несъгласието е предателство“ (познато, нали!).  И още за спекулиращия с Народа (Суверена)  популизъм: „винаги само „Народът… който изразява общата воля“. Тъй като това е измислица, Лидерът се преструва, че действа като преводач на „народната воля“ и се противопоставя срещу „гнилите парламентарни правителства“. И – отново пророчески – Еко предупреждава срещу бъдещето на „телевизионен или интернетен популизъм“, където „емоционалният отговор на дадена група граждани може да бъде представен и приет като Гласът на народа“ (по Никола Бенин).

      Всъщност, появата на популизъм с неофашистки оттенъци не е нищо чак толкова екзотично, необичайно и за чудене. Има ги в почти всички страни в разни разцветки и за разни вкусове; появиха се и у нас –няма драма. Ако някой е мислил, че т.нар. “неофашисти“ са някакви изверги с рога, които ядат малки деца, и, че разбира се, у нас такива няма, лъжел се е.  Обикновени хора, които можете да срещнете в магазина или на паркинга. Някои я интересни, я на моменти дори симпатични. И даже нямат смешни малки мустачки (ама пък често имат страховити татуировки и бръснати черепи...).  Значи, без остракиране и горене на вещици!  Популисти-неофашисти – ами да, приличат, какво толкова ! Не ги знаехме от личен опит – сега вече ще ги знаем – навярно понякога възмутителни, друг път глупави или забавни...

      И все пак с едно на ум, де - особено привържениците им – за да спре плъзгането по опасния наклон. Дано те разберат, че поради недостатъчна политическа култура съществуват съблазни за приплъзване по атрактивни, но отречени от Времето задънени пътечки. И че за да бъде демократично и прогресивно движението им, те трябва да се откажат поне от :  „измамно лесните решения на сложни проблеми; авторитаризма; скритото, на тъмно, а не публично, взимане на решения; презрението към парламентарната демокрация; ирационализма и т.н.“; а защо не и от маниакалните нарциси за водачи ?

       Впрочем, един пореден тест дали ИТН ще заложи на безогледния популизъм и ирационализъм, ще бъде тяхното ясно отношение към ваксинирането срещу КОВИД. Имайки предвид широкото разпространение у нас на новите суеверия и ирационално отношение по темата, изкушението да се злоупотреби с безпокойствата у  хората е голямо (едно друга националистическа партия съвсем открито го прави..). Ако ИТН не вземе успешно този завой, основанията да бъде определяна като популистко-неофашистка сила ще нараснат.

      Пак ще повторя - аз ни най-малко не мисля, че тези хора (още повече пък твърде разнообразните им симпатизанти, много от които с добронамерена готовност за обществени действия ) трябва да бъдат забранявани, ограничени, тотално остракирани и т.н. Емоциите, даващи енергия на движението, изразяват реално съществуващи напрежения и натрупвания у значителна част от нашите съграждани. Съграждани, които чувстват остро редица несправедливости, мимикриите на елита, злоупотребите с парламентаризма, които го дискредитират и т.н. И които, навярно поради недостатъчна гражданска, политическа, а май нерядко и обща култура, не съумяват добре да отграничат кресливите популисти от истински отговорните, критични и загрижени за общото благо политически и обществени дейци. Които налапват ловко подготвените именно за такива като тях въдички на антиелитизма, опростачения псевдо-патриотизъм  и др.

       Да, явления, които могат да се определят като неофашистко/популистки могат и да станат опасни и при друга обществена атмосфера да еволюират до неприятни ексцесии. Но вероятността за това днес е малка. Все пак, европейските общества, дори и нашите поразбити източно-европейски, имат вече някаква имунна защита.  Ето защо популистко-неофашистките изцепки на едни или други групи могат да бъдат за нас преди всичко сигнал, че големи групи съотечественици са недоволни, фрустрирани, объркани и трябва умно и проникновено да се намери общия път и вярната посока.  

     И по всичко личи, че класиците са прави и този път – наистина

                                 ТРАГЕДИЯТА СЕ ПОВТАРЯ КАТО ФАРС.

Коментар на Николай БЛИЗНАКОВ 

(Авторът е юрист и социолог,

депутат от 7-мо В Н С)

(Л-ра:  Umberto Eco: Eternal Fascism, The New York Review of Books, June 22, 1995 ; Andreas Umland -  Фашизм и неофашизм в сравнении: западные публикации 2004-2006 г ;  Gregor A.J. The Search for Neofascism: The Use and Abuse of Social Science. Cambridge, 2006.  ;  Laqueur, Walter (1996). Fascism : past, present, future (Reprint ed.). Ню Йорк: Oxford University Press. ISBN 978-0195117936;  Mark Mansperger , Neofascism is upon us -  Tri-City Herald; September, 2019;  Джоузеф Рахман: Умберто Еко и възходът на един нов фашизъм -„Либерален преглед“ http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/politics/3714-umberto-eko-i-vazhodat-na-edin-nov-fashizam; Арт.Магун: В какво се състои фашизма и откъде се взема?-   https://www.marginalia.bg/aktsent/v-kakvo-se-sastoi-fashizma-i-otkade-se-vzema   и др.)

.