В началото на декември излезе новата поетична книга на Александър Секулов – „Хроники и химни“. Тя се появява две години след успеха на предишния сборник „Море на живите“, който донесе на своя автор национални награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“ и „Орфеев венец“.
„Хроники и химни“ излиза със знака на издателска къща „Хермес“, преиздала в изящен колекционерски вид романите на Александър Секулов „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“ и „Господ слиза в Атина“.

Отзиви за „Хроники и химни“

Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, а „Хроники и химни“ е ново разширение на поетическите територии на съвременната българска поезия.
Недялко Славов

„Най-очакваната поетическа книга за годината”
Силвия Недкова

АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
Драматург на Драматичен театър Пловдив, автор на пиесите „Няма ток за електрическия стол“, отличена с „Аскеер “ за драматургия, и „Дебелянов и ангелите“.
Носител на националните литературни награди „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Орфеев венец“, „Иван Николов“.
Създател на литературния клуб „Spirt & Spirit“, който десет сезона представя новите книгите на значителни български писатели.
Превеждан и издаван на редица езици.

От книгата
***

НЕВЪЗМУТИМИ КАТО ДРЕВНИТЕ ПОЕТИ

Поезията е тук, за да извика бъдещето – с цялото му минало и катастрофа, с влюбената му
наивност, с досадното старание да усвои или открадне занаята на мъртвите владетели.
На границите на познатия ни свят, сред розмарина и летящите смокини, разсечено надве от
падащата светлина, е нашето владение, което населихме с народи, с истории и вечност. Но ние
твърде дълго не се завърнахме. Прислугата измисли наши двойници – женихи на съпругите,
укрили във утробите си цялото пътуване. Сега ще трябва да избием всички в хекзаметър,
невъзмутими като древните поети. Дворците ще опразним, тържищата, стъгдите, ще можем
да живеем само като варвари. Новородени, а не родни. И чистото изкуство е молитва
сред кръв, инстинкт и смърт. Когато властта престане да е изкусителна, ще призовем певците,
очите им ще вземем. Бездруго те възпяват, но не виждат.