Големият български артист и общественик, Явор Милушев изиграл Яворов се завръща в публичното пространство с историческа книга наситена с биографични елементи. „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ – от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход.

Много исках Явор Милушев да напише книга за пътя.

Неговият. На семейството му.

Извървеният през последните години.

Настоявах да сподели срещите си с личности, които движат света.

Да ни направи съпричастни на събития, които променят хода на историята.

Явор е разказвач, който обичам да слушам.

При него историите имат дълбочина. И фактология.

Но притежават и почти забравения или забранен днес анализ на случки, факти, дела и документи.

Апокрифната му книга съдържа познание за човека.

Написана е с любов и вяра, че историята има своя логика. И животът под­режда.

„Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ отдава значе­ние на заслужилите.

Безпогрешно отпраща на бунището статистите – политически и артис­тични.

Авторът вярва в силата на духа и отсява важното от дребнотемието. Помни.

Във време на безпаметност да си спомняш е проклятие.

Да подредиш фактите е мисия. Да анализираш е табу.

Ценността на тази книга е в споделянето.

В преживяването, а не в отразяването на действителността.

Явор притежава стил на писател, който се допитва до историята.

Той безпогрешно свързва миналото с настоящето. Отправя поглед към бъ­дещето.

Езикът му е увлекателен и провокативен. Понякога суров, но честен.

Харесвам неговата прямост. Болезненият му стремеж към истина.

В тази книга Явор Милушев се изкушава от политически събития.

Познава ги, допълва ги със свои разсъждения, подрежда пъзела на времето.

Книгата е пътуване през епохи и граници.

Автобиография и … не съвсем.

Личен портрет.

Смисъл.

Пространство, в което да се намерим.

Георги Тошев

С цялото разгръщащо се като пълноводна река повествование, виртуозно ползващ изразните си средства, авторът гради и свързва в единен поток спомени, родови предания, геополитически обобщения, размисли за националната съдба, паралелни разкази на общобългарската и евроатлантическата политическа история и на цивилизационните процеси от последните няколко века. Една книга призив да мислим и съпреживяваме света в цялата му пълнота и богатство. – Проф. д-р Михаил Неделчев

Един интелектуалец представя своята версия за нашето минало, за големите събития на евроатлантическата история, за поуките от великото белетристично наследство – българско и европейско, създава богата на факти сцена, където отправя свои послания към съвременните българи. Панорамата наистина впечатлява. – Доц. д-р Веселин Методиев