Българската, руската и арменската общност празнуваха заедно Сирни Заговезни в Капана. Арменците наричат деня Пун Парегентан, а руснаците Масленица.

В ранния следобед кукери прогониха злите сили в Капана. Този обичай по нашите земи води началото си от траките, които заедно с празниците, посветени на бога на виното Динонисий, отбелязвали и отминаването на зимата и посрещането на земеделската нова година, с надежда тя да е по-богата и плодородна.

Масленица е един от най-веселите старинни руски народни празници, който символизира сбогуването със зимата и тържественото посрещане на пролетта. Смята се, че той води началото си от славянските племена, които прославяли своя бог на плодородието Велес. В древността руснаците го наричали и „Комоедица“ от „ком“ - името на мечките, които първи „подушвали“ пристигането на пролетта. Неизменна част от руската „Масленица“ са вкусните „блини“ – символ на Слънцето. В наши дни се счита за голям късмет, ако туристите попаднат случайно на честването на този руски празник, а една от най-големите атракции за всички е ритуалът с паленето на сламена кукла. Огънят се прескача за сила и здраве, както повелява и българският обичай.

Пун Парегентан се свързва и със 7 морални човешки ценности. Арменската символиката на празника ни води в Райската градина и разказва за безгрижния живот на Адам и Ева. Арменският народ отбелязва този ден с пищни празненства и изобилни трапези. Всички си ходят на гости, организират се улични карнавали. Специално за деня се приготвят ориз със сушени плодове и много масло, традиционни таханови хлебчета и гевречета със сусам и мед.

Съвместното честване на празника от трите общности иска да отправи послание към различните поколения за съхраняване на народните традиции и опазване на мултикултурния облик на Пловдив.