Певицата Веси Бонева стана бодиарт муза на художничката Мишел Вълчева /снимки + видео/

25 Апр 2019 13:23

Пловдивската художничката Мишел Вълчева представи тези дни изложба живопис "Цветната страна на живота" в галерия SIGNA на Гранд хотел Пловдив.

Атракцията на вечерта беше бодиарта на известната пловдивска певица Веси Бонева. "От много години искам да рисувам Веси Бонева, както и дрехи. Тя е много добра приятелка. Исках да рисувах върху тяло и рокля, което е нещо нова за мен. Роклята остава в галерията и ще се продава.", каза пред PlovdivskiNovini.bg Мишел Вълчева. Художничката тепърва ще рисувам рокли и други дрехи.

Мишел се занимава от 9 години с бодиарт, а последното й участие е било в Лондон. През месец юли тя и екип отиват за третото й участие на Световното първенство в Австрия. "Много сериозен екип ще сме. Преди ходих сама, но сега ще бъде различно. Веси Бонева ще е модела и искам да представим достойно България и Пловдив. Дано да вземем награда", коментира Мишел Вълчева.

Относно изложбата авторката разкри пред PlovdivskiNovini.bg, че тя включват различни картини от няколко периоди. "Те са много цветни и колоритни. Картините разкриват част от моята душа. В тях има много символи и морски мотиви. Обичам морските животни, черупката на охльова и нейната спирала. Очите са също един от мотивите в тях.", споделя Мишел Вълчева. За нея е интересно как хората възприемат картините й и как ги чувстват. "Искам да се чувстват комфортно сред тях. По-абстрактната част от изложбата са женските тела.", заяви художничката.

 

Мишел Вълчева е от младите български художници, които творят на пресечна точка, носеща голямо напрежение и творческо предизвикателство. Двуизмерното утихнало платно в живописта се среща с живото тяло в бодиарт. В тази среща възникват синхронът между интензивния цвят и органичната линия, появява се специфичен и разпознаваем изказ за виталността в живописта, която изхожда от реалността на цвета, продължава в движението на линията и изгражда контура като вътрешна граница. В този подход се преплитат медии и техники, които Мишел Вълчева е усвоила по пътя на своето образование в изкуството и е обогатила в своята професионална дейност.

Завършва пловдивската художествена гимназия „Ц. Лавренов“, получава висшето си образование в АМТИИ в Пловдив, специалност „Графичен дизайн и фотография” в класа на доц. Николай Лаутлиев, след това завършва магистърска програма „Фотография” в НХА. В изявите и в бодиарта, Мишел има участия и награди в десетки състезания в България, Италия, Германия- Мюнхен, Сърбия- Белград, Франция, Австрия, Англия- Лондон. На два пъти е участвала в Световно първенство в Австрия (World Bodypainting Festival ). През 2010 г. създава нов метод за релаксация - Sensual Body Art Therapy.

В резултат на това в публичното пространство работата на Мишел Вълчева е най-силно свързана с нейния бодиарт, перформативните рисунки върху тела в стил смесващ експресионистични, сюрреалистични и поп арт елементи.

В изложбата „Цветната страна на живота” виждаме Мишел на противоположния фронт, в класическа живопис, в която обаче тя запазва своето лице. Характерно за нейната работа е че отразява характера на автора – експанзивен, динамичен и наситен. Тази художествена дейност смесва особености, които могат да бъдат открити в няколко от водещите направления в изкуството на XX век.

 

Формално картините в изложбата носят особености близки до експресионизма. Динамиката, която се усеща в структообразуването в работата на Мишел създава внушение близко до идеята за „непрекъснатото движение” на линията към фигурата, която се задържа на границата на условената обособеност. Интуитивният подход в композирането на елементите, напомня орфизма на Соня и Робер Делоне. От сюрреалистите Мишел възприема схващането, че изкуството трябва да бъде спонтанен и достоверен израз на несъзнаваното. В своята творческа концепция, Мишел посочва, че в по-ранните си формиращи години е била вдъхновена от работата на Салвадор Дали, под чието въздействие е комбинирала фантастични мотиви. Днес дори този интерес към Дали да е утихнал, търсенето на въздействие през символиката и дълбокия смисъл е все така силно, и може да бъде открит в елементи повтарящи се в картините.

 

Мишел Вълчева работи по две характерни теми още от ученическите си години, и в своите графики тя интерпретира очите и охлювите, които могат да бъдат открити и в най-новите й картини. Това не са просто конкретни и интересни обекти, а земните еквиваленти на концентричните кръгове и спиралата, намерени във физически образи. За очите вероятно знаете много, затова сега ще ви запозная със символиката на охлювите, носители на спиралата. Според „Речник на символите” на Ханс Бидерман охлювът е добил символично значение заради своята красиво и хармонично оформена спираловидна черупка. Градинските охлюви се затварят в черупката си с варовикова преграда, която обаче разчупват след зимен студ и засушаване. Поради лечителните свойства на активните вещества в охлювите, те били символ на вечността за древните египтяни. Според други интерпретации черупката на охлюва е апотеоз на лабиринта, спиралата и подземната пещера. Само онези, които притежават необходимото познание, могат да открият центъра.

В работата на Мишел изследването на тези органични форми преминава през цвета. Експресивният колорит и контраст усилва напрежението между формите по жизнен и оптимистичен начин. Това подчертано напрежение не поражда сблъсък и конфликт, а градивно движение с посока, екстатична енергия и сила. Биоморфните елементи пораждат усещане за тактилност, за физически допир, с което живописта прави взаимовръзка с боди арта, в който Мишел работи. Но ако в боди арта носителят на картините е буквално жив, тук платното добива виталност в следствие на изобразителния език. Цветът и органичната линия са силно хиперболизирани, с което наситеността въздейства сякаш боята изригва и продължава извън платното. Така колоритът изказва жизнената сила на автора, и въздейства върху зрителя сякаш платното го обгръща. А това е и една от целите, ще цитирам Мишел: „Не е важно да разбираш картината, важното е да се чувстваш добре и комфортно в нейната компания.“
В тази комуникация с картините, светът се връща към своето изначално състояние на движение и пъстра цветна наситеност. Може би и затова тези картини пораждат усещане за гравитация. Колкото повече ги гледаме, толкова повече искаме да се доближим до тях, да усетим как натрупаната инерция и сивота в рутинния живот се отдръпват. Затова ви каня свободно да експериментирате с дистанцията, от която възприемате картините на Мишел Вълчева, и така да усетите „Цветната страна на живота” в техния физически и емоционален заряд това е от нейната преподавателка Лиляна Караджова

Main Menu