Общо 76 нови български филми ще бъдат представени с ВХОД СВОБОДЕН по време на фестивала, прожекциите са в Лъки Дом на киното.

В осемте фестивални дни за двете големи награди “Златен ритон” ще се борят 56 филма, голямата част от които са произведени с подкрепата на Националния филмов център.

В програмата „Открити хоризонти“ са включени още 20 нови заглавия, създадени след предишното издание на фестивала, а четири филма на автори, които ни напуснаха през тази година, ще ни напомнят за тях.

Организатор на събитието е Националният филмов център, със съдействието на Министерството на културата, Община Пловдив и в партньорство с Българската национална телевизия.

Всяка година Пловдив има свой представител в журито на фестивала. Тази година това е художникът Ангел Гешев.

В последния ден 6 декември, от 18 часа в Лъки Дома на киното ще се състои официалното закриване на 24-ия „Златен ритон“ и прожекция на филмите, получили голямата награда.

Община Пловдив осигурява 2 награди, които също ще бъдат връчени на церемонията.

14.00 часа
„Нов живот“ на Стефан Иванов е вълнуващ разказ за онези млади български авантюристи, избрали през 1990 г. да живеят в Канада. Сред тях е бил Христо. Героите споделят случилото се с тях през всичките тези години и не престават да се чудят къде е Христо.
17.00 часа
„Ненужен герой“ на Стефан Командарев е нестандартен документален филм. На фокус е 21-годишният Николай Цеков Николов, един от българските войници, изпратени през август 1968 г. в Чехословакия да потушат „Пражката пролет“. На 9 септември той напуска поста си и изчезва. Покрай паметник и спомени за него, смятан за единствената жертва от окупационните войски, филмът отново повдига темата за срамното нахлуване на войските на Варшавския договор в Прага.
„Северозапад – неизтребими образи“ на Константин Занков ни запраща при обитателите на най-бедния район на Европейския съюз. Как се препитават, как оцеляват, за какво мечтаят...?
19.30 часа
„Рокендрол“ на Борислав Колев ни среща с българските рок банди и изпълнители, родени в ъндърграунда на 80-те и началото на 90-те. На какво се дължи култовият им статус? Какъв е приносът им за демократичните промени? В какво са се превърнали мечтите?
„Дворците на народа“ на Борис Мисирков и Георги Богданов показва 5 от най-представителните сгради на социализма: Московският държавен университет, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин, Народният дворец на културата в София, Дворецът на народа в Букурещ. През техните истории се представят историческите превратности в Източна Европа – от втората половина на XX век до днес.
ВСИЧКИ ПРОЖЕКЦИИ СА В КИНО „ЛЪКИ“ ДОМ НА КИНОТО
В ПЛОВДИВ - ВХОД СВОБОДЕН!