Международни фотографски срещи - Пловдив

12 Окт 2020 16:01

Трябва ли да говорим за изобретението или откритието на пейзажа? Първото предполага търсене в неизвестното, докато второто предполага съществуването на нещото.

Пейзажът е "полисистема", сложна мрежа от елементи, свързани помежду си. Пейзажът е същевременно физически, реален и функционален продукт, видим и невидим, възприет и изживяван от индивида, посредник между културни модели, интелектуална представа или ментален пейзаж, социален продукт на колективна памет и въображение.

Свидетели сме на края на това, твърди Насим Дагинян, /автор на академични текстове за пейзажа/, което можем да наречем, по аналогия с „демографския преход“, – “пейзажния преход”. Бяхме общество на реално-физическа природа и околна среда със слаба обективизация. Преходът започна с появата на субекта извън средата, което създаде „ландшафтно общество“. Това доведе до такива трансформации на старата среда, че естетическите схеми на възприятие станаха непотребни. Пейзажът премина в криза, околната среда стана неугледна или неразбираема

Сегашното може би се характеризира преди всичко като време на премахването на границите, тоест на всичко, което разделя" вътре и отвън “, “интериор и екстериор; град / провинция, ум / тяло, природа / изкуство. Ограничението стана интерфейс между две среди, и там където преди е било ограничение, стана преминаване. Големите разлики и големите закономерности, които структурираха връзката на човека към света, към природата се дестабилизираха. Появиха се поредица от несигурности относно съдържанието на възприятието и именуването на реалностите.

Премахването на разстоянието, или по-скоро развитието на темата за „разстояние - скорост“, моменталността на предаванията причини загуба на усещането за принадлежност към място, обърка мащабите на величината.

Пейзажи, все по често празни, без човек, без собствена идентичност, без минало, те вече са НЕ-МЕСТА, където човек само преминава. Фотографските образи по този начин станаха „детериториализация“, отчуждението на съвременния субект, станаха чужди пространства, през които преминаваме, статутът ни на потребители или самотни пътници вече преминава все по-често през договорните отношения с обществото.

Пейзажите са ни станали толкова познати, в което вече свикнахме да вярваме “естествено”, и че красотата им върви без думи. Но фотографите трябва да ни напомнят за онази първа истина: че природата и света около нас не са сами по себе си пейзаж и че за да станат е необходимо цялото посредничество на изкуството на фотографията.

 

Международни фотографски срещи, 2020

“Пейзаж” 16 – 31 октомври 2020

Откриване: 16 октомври, 18.00, Балабанова къща

Евгения Максимова

Австрия

“Нямата река”

Емил Рашковски

“Тера - Деформиране”

Сечкин Терджан

Турция

“Териантроп”

Херман ван ден Бум

Белгия

“Съседи”

Балабанова къща, Старинен Пловдив

Златко Латев

“ Ахрида - усещане за есен”

Илиян Вачуров

“Pays Sages”

Къща Хиндлиян, Старинен Пловдив

“Sputnik photos”

Полша

“Изгубени територии ”

Андрей Балко, Ян Брикчински, Андрей Лянкевич, Михал Лучак, Ралаф Милах, Адам Панчуг

Градска художествена галерия, експозиция “Мексиканска графика”, Старинен Пловдив

Клои Дю Матюс, Фийби Кийли, Джак Латъм, Гай Мартин, Джулия Паркс, Арон Шуман, Стенли Волукау-Ванамбва.

Великобритания

“Разгадаване”

Куратор: Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу

Градска художествена галерия, галерия ”Капана” I етаж

Красимир Андонов

“Пенсионирани птици”

Градска художествена галерия, галерия ”Капана” II етаж

Михаил Новаков

"Boring Landscapes"

Coffee&Gallery Cu29

ул. Христо Дюкмеджиев 24 - Капана

Main Menu