На 29 октомври 2020 г. от 18.00 ч. в Културен център „Тракарт“ се открива документална фотоизложба „Нашите Будители. 150 години Българска Екзархия“ с празничен музикален поздрав на Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова и музикален съпровод Юлия Петрова.

Проектът “Нашите Будители. 150 години Българска Екзархия” се изпълнява в сътрудничество на Пловдивски граждански клуб И Културен център “Тракарт”, с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 3 „Гражданска активност“ и е част от Културния календар на града за 2020 г.

Събитието е по повод 1 ноември – Ден на народните будители и представянето на изложбата е част от програмата, с която Пловдивският граждански клуб отбелязва празника. Изложбата ще може да бъде видяна в продължение на 20 дни, през които са предвидени още 2 събития – срещи със съвременни будители като доц. Кирчо Атанасов, Александър Секулов и Манол Пейков на 11 ноември и 17 ноември 2020 в Културен център „Тракарт“ от 18,00 часа.

Проектът  „Нашите будители. 150 години Българска екзархия“  включва създаването и представянето на фотоизложба, посветена на участието на  пловдивчани в борбата за независима българска църква.  

На 28 февруари се навършиха 150 години от учредяването на Българската екзархия в Цариград. Учредяването на Българската екзархия през 1870 г. в Цариград е акт на признаване на българската народност за официален представител в Османската империя. Създаването ѝ е резултат от църковно-националните борби на българския народ в епохата на Възраждането, стремеж за признаване на националната идентичност и самостоятелност.

Българското Възраждане е период, през който в Цариград борбата за църковна независимост консолидира българите като независима етническа общност.

Екзархията духовно обединява всички българи в рамките на Османската империя, а по-късно и след Освобождението - в териториите останали извън пределите на новите български граници. Развива у тях народностно съзнание и любов към православието и езика, култивира в тях всенародния идеал: всички българи проникнати от един дух, едни тежнения и една вяра, сплотени под крилото на праотеческата си черква и образуващи едно здраво и жилаво тяло, способно да отстои и запази своята индивидуалност в Османската империя и авторитет пред Вселенската патриаршия. Правото си Екзархията основава върху последователни исторически събития, довели до султанския ферман в българските етнографски граници. За извоюването на това право Екзархията си служи с най-законните политически средства — мирна културна еволюция и образование чрез черкви и училища.