7 открития за ролята на бащата, които не знаете

15 Мар 2019 20:52

 

Традиционно разглеждаме бащата като „родител №2“, оставяйки първото място за майката. Това означава ли, че бащата е по-малко значим като родител? Всъщност ролята на таткото в живота на детето е много по-важна, отколкото си мислим. Представяме ви седем скорошни открития, свързани с бащинската фигура в семейството и засягащи всички етапи на развитието на детето, от зачеването му до зрелостта.

Още през 70-те години психолозите и педагозите са предполагали, че ролята на бащата в развитието на детето не е чак толкова голяма. По онова време обаче още не е имало добра база от проучвания, които да доказват обратното – а и не са се събирали такива данни, защото никой не се занимавал с тази тема.

Днес вече има трудове на психолози, биолози, социолози и неврофизиолози, проучващи бащинството. В книгата си „Важни ли са бащите?“ научният журналист Пол Реберн цитира седем интересни открития, които променят обичайните ни възгледи за родителството.

Зачатието: борба за ресурси

Биологът от Харвардския университет Дейвид Хейг е открил, че бащините и майчините гени се държат различно в ембриона. Бащините гени карат плода да извлича възможно най-много хранителни вещества и енергия от организма на майката, дори ако това вреди на здравето ?. Майчините гени пък се стараят да ограничат храненето на бебето в утробата, предпазвайки майката.

Хейг обяснява явлението с това, че майчините гени са „кръвно заинтересовани“ майката да оцелее и да просперира, докато бащините гени „искат“ детето им да получи колкото може повече от силите и ресурсите на родилката.

Бременността: понижаване на рисковете

Доскоро се смяташе, че по време на бременността бащата не може да влияе по никакъв начин на детето. Проучване на Университета във Флорида показва, че не е така. Децата, чиито бащи са били до майката по време на бременността, по-рядко са се раждали недоносени или с тегло под нормата. Рискът тези деца да умрат през първата година от живота си бил четири пъти по-нисък. А при бъдещите майки, които нямали до себе си втори родител, се повишавал рискът от усложнения като анемия и хипертония.

Раждането: присъствието на мъжа облекчава мъките

Проучванията показват, че когато бащата присъства в родилната зала, жените по-рядко се оплакват от болка и по-рядко искат обезболяващо. Дори плачат по-рядко. На свой ред татковците, присъствали на раждането на децата си, твърдят, че са били по-привързани към бебето и са участвали по-активно в грижите за него. Реберн споменава, че допускането на бащите в родилната зала „е дало много положителни резултати, които никой не очаквал“.

Следродилната депресия: при мъжете

Присъствието на родителите до бебето през първите месеци от живота му е много важно – това определя до голяма степен бъдещата съдба на детето. При това то има нужда както от майка си, така и от баща си. Ако таткото страда от следродилна депресия (по данни на Реберн всеки десети мъж има този проблем), това му пречи да установи емоционална връзка с бебето. Децата на бащи, страдали от тежка форма на следродилна депресия, 8 пъти по-често имат проблеми с поведението и 36 пъти по-често изпитват затруднения в общуването с връстниците си.

От 1 до 3 години: присъствието на бащата понижава агресивността на детето

Учени от Оксфордския университет са наблюдавали група деца от първата им година живот. Установили, че децата, чиито бащи са им обръщали малко внимание, по-често са проявявали агресивно поведение в бъдеще. И то независимо от това колко време са прекарвали майките им с тях.

Шведски учени сумирали данните от 24 проучвания, засягащи ролите на бащата и майката във възпитанието. Стигнали до извода, че ако таткото помага в грижите за детето, играе си с него, води го със себе си на пътувания и излети, детето ще има по-малко поведенчески проблеми на ранна детска и подрастваща възраст.

Ранното детство: кой ни учи на нови думички

В развитието на речта бащите определено играят по-важна роля от майките. Учени са сравнили влиянието на родителите върху развитието на речта на селски деца от бедни семейства. 6-месечните деца, на които татковците редовно им чели приказки, на 3 годинки постигали забележима изразителност в речта си и по-често използвали думи, научени от речниковия запас на бащата, а не на майката. Това дори не зависело от нивото на образование на майката, нито от особеностите на устното ? общуване с децата.

Изглежда причината за това е, че майките прекарват много повече време с децата и използват думи, които малките човечета знаят добре, докато бащите са по-слабо осведомени за текущия речников запас на децата и използват повече нови думи.

Пубертет: миризмата на татко

Дълги години наред еволюционните биолози са си блъскали ума над една загадка – защо момичетата, израснали без баща, по-рано достигат полова зрялост и по-често забременяват на подрастваща възраст? Психоложката Сара Хил от Тексаския християнски университет предполага, че липсата на баща дава на дъщерята подсъзнателен сигнал, че мъжете не остават дълго с жените, затова жената трябва бързо да си намира партньори. На практика гените тласкат момичетата към по-ранно полово съзряване.

Източник на този сигнал може да е отсъстващият мирис на бащата. Експерименти с животни са показали, че постоянното въздействие на бащините феромони забавя половото съзряване.

Впрочем, много мъже сигурно ще кажат същото като Реберн (който впрочем е татко на пет деца): „Радвам се да чуя, че присъствието ми помага на децата ми. Но не е това причината да прекарвам време с тях. Аз просто ги обичам“. /woman.bg

© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu