Първите следи от Хомо Сапиенс в Европа са открити в пещерата "Бачо Киро" край Дряново. Български изследователи, заедно с чуждестранните си колеги от немския институт "Макс Планк", са се натъкнали на останки от първите ни предци именно там. Новината беше разпространена от агенция Ройтерс, след като откритието беше публикувано в две авторитетни американски научни издания.

Международният изследователски екип е работил под ръководството на Жан-Жак Юблин - директор на Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, а нашите учени са от Националния институт за археология към БАН.

Сензационните находки включват хиляди кости на животни, оръдия на труда от камък и кост, украшения, както и останки от пет човешки скелета. Според ДНК-изследванията, новооткритите находки са на възраст между 45 000 и 47 000 години. 

"Зимите са били доста студени и те са търсили укрития, и пещерите са им предлагали такива. Откриваме следи от човешко ДНК. Един зъб и други фрагменти от кости", коментира пред БНТ доц. д-р Николай Сираков от Националния археологически институт.

Намерени са още оръжия и останки от плячката.

"Имаме доста мечи зъби, които са използвани за украшения, за да се маркират "Това съм аз, това е от нашата група", допълни Сираков.

На някои от животинските кости пък са слагали успоредни черти. Може би за да отбележат нещо важно. Изследователите само предполагат какво.

"Да кажем, времето - календар някакъв. Но това са въпросителни с удивителни". 

На въпрос защо неандерталците не са оцелели, за разлика от Хомо сапиенс, доцентът отговори:

"Това е голям въпрос, за който има разни предположения. Не са били толкова гъвкави, не са били толкова адаптивни".

Николай Сираков подчерта, че значението на откритието е европейско.

Според сензационните находки, които документират най-ранния известен до момента Хомо сапиенс от ерата на ранния палеолит, началото на важния културен преход между неандерталците и предците на съвременния човек е положено значително по-назад във времето. Досега се смяташе, че този преход е започнал преди около 41 000 години: именно на такава възраст бяха най-старите директни доказателства за присъствието на хомо сапиенс в Европа, които са открити в румънска пещера, припомня списание "Шпигел". Само около хиляда години по-стари от последните неандерталци. Затова дълго време се смяташе, че неандерталците са изчезнали малко след като в Европа са се появили първите Хомо сапиенс. От новите находки обаче става ясно, че те са живели доста по-дълго време заедно.

"Находките в пещерата Бачо Киро" са най-ранният известен до момента артефакт от ранния палеолит в Европа. Те демонстрират нов начин на изработка на оръдия на труда от камък, както и нов тип поведение, включващо изработването на украшения за лична употреба, които се отличават съществено от характерните за неандерталците", казва Ценка Цанова, от института "Макс Планк", цитирана от Дойче Веле.