БСП

Приключиха археологическите разкопки на средновековна крепост на в Свищов

07 Окт 2021 10:41

Приключиха окончателно археологическите разкопки на уникално запазената средновековна крепост на хълма „Калето“ в град Свищов. Те се водиха под общото научно ръководство на проф. Николай Овчаров и заместници Полина Пиперкова и Марин Маринов. Системното проучване на този забележителен паметник започна през 2019 г. Всъщност става дума за вътрешното укрепление на средновековния град, издигнато за последна защита на бранителите в най-високата му част. Това съобщи арехологът проф. Николай Овчаров.

За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за Свищов съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той бил важен и значителен град, който пазел брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водел към Влахия. Крепостните стени обграждали града чак до Дунав, а на върха се намирал якият замък.

По време на османската инвазия Свищов е сред крепостите, които оказват упорита съпротива на нашествениците. Особено важно в това отношение е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочили към Дунав и превзели редица крепости. Останал само с четири града, българският цар Иван Шишман обаче продължил неравната борба чак до пролетта на 1395 г. Последна столица станал Никопол, а Свищов – втора по важност крепост. Открити напоследък оригинални документи дават сведението, че негови командири били Баул и Алдимир, като е възможно вторият да е бил комендант на Свищовската крепост.

Проф. Овчаров разказа, че изследване показа, че вероятно Алдимир е описания с уважение от Нешри командир на гарнизона в Свищовската крепост при османското настъпление от 1393 г. „Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да правят — отворили вратата и се покорили“, допълни той.

През 1395 г. Алдимир получава писмо, с което Иван Шишман го призовава да събере останалите му войници и да дойде с тях в Никопол. По този начин българският цар искал да продължи борбата срещу османските завоеватели. Султан Баязид обаче нанася изпреварващ удар и го пленява, след което на 3 юни го екзекутира пред стените на Никопол. Вероятно Алдемир е постигнат от съдбата на своя господар.

След падането на Второто българско царство османците оценяват значението на важната крепост и оставят там гарнизон. През следващите години Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Любопитна е връзката на замъка в Свищов с легендарната личност на влашкия воевода Йоан ІІІ Влад Цепеш, по-известен като Дракула. Много интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато той обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Цепеш с гордост му съобщава, че при превземането били избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол. Според преданието самият Дракула резидирал известно време твърдината.

Впрочем Свищовската крепост е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVІ в. През 1595 и 1598 г. на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Това е така, защото той е бил изключително здраво укрепен. През 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.

"Отлично запазената до ХІХ в. Свищовска крепост е взривена през 1810 г. по заповед на генерал Николай Каменский при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война. Нашите разкопки показаха, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са буквално вдигнати във въздуха от взрива и сега намираме разхвърляни огромни късове от тях. За щастие обаче почти напълно се е запазила северната част, която сега разкрихме изцяло", каза още проф. Овчаров.

"В тригодишната ни кампания този запазен над 10 м височина участък от „Калето“ бе напълно проучен. Оказва се, че средновековната крепост в Свищов е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на 3 км важен римски град Нове – център на прочутия елитен I-ви Италийски легион. За това говорят редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост– надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти; монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и други; цели стъклени съдове и др.
От намерени в строителния хоросан случайно изпуснати на времето монети стана ясно, че средновековната крепост е построена по време на великия български цар Иван Асен II през 30-те години на ХІІІ в. Целта е била да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно твърдината е опожарена при татаро-монголското нашествие, което отлично се вижда при археологическото наблюдение.
По-късно твърдината е възстановена при мирния и съзидателен период на управлението на цар Константин Асен (1257-1277). Нови ремонти на крепостта са направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското нашествие. Пак при изследванията стана ясно, че след превземането от турците крепостта е опожарена", поясни той.

"Османският период на Свищовската крепост също е добре документиран по археологически път. През годините вече сме говорили често за превземането на твърдината от Дракула през 1461/1462 г. То е засвидетелствано с различни находки – монети, оръдейни гюлета и др.
Основната работа по археологическото проучване на Свищовската крепост приключи през 2020 г. Остана обаче един важен детайл. През първите две години на изследването стана ясно, че гарнизонът на укреплението е живял в голяма сграда, оформена в северната част между крепостните стени. Тя е била преустройвана на няколко пъти през българския и османския период.
При разкопките от 2020 г. се разбра, че тази сграда има много дълбоко подземие, където са били съхранявани необходимите хранителни припаси за бойците. Именно то бе напълно проучено през 2021 г. Там бяха намерени монети и множество фрагменти от керамика от всички засвидетелствани исторически периоди на обитаване.
Но там бе открито и едно много интересно съоръжение. Още през 2020 г. в северозападния ъгъл на сградата попаднахме на началото на облицован с камъни коридор, който се спускаше стръмно надолу. Първата идея бе, че става дума за таен изход от крепостта. Разкопките от 2021 т. обаче показват, че коридорът се спуска на около 2 м под подовото ниво и достига до неголямо облицовано с дърво помещение. Очевидно става дума за уникално запазен „зимник“ за съхраняване на най-лесно развалящите се продукти – най-вече месо. Такова помещение се открива за пръв път у нас по археологически път и има аналогии само по етнографски път", посочи археологът.

"И именно в този коридор бе намерен кратък надпис, даващ информация за последните дни на крепостта в началото на ХІХ в. Става дума за автограф с инициалите L.L.H. и дата 1810 (година). Добре се вижда, че това е годината, в която от руските войски е взривена Свищовската крепост", добави проф. Овчаров.

"Известно е, че в руската армия е имало много чужденци от западноевропейските страни. Така например човекът, завладял и пряко дал заповедта за опожаряването на града и взривяването на вътрешния замък, е френският граф Емануел дьо Сен-При. Французин е и друг участник във в бойните действия, описал с черни краски това военно престъпление – Александър Ланжерон. Особено много са били чужденците, свързани със специални дейности, каквито са подривните и сапьорските работи. Самият Емануел дьо Сен-При започва службата си в руската армия като поручик през 1793 г. в Артилерийския и инженерен корпус", каза още той.

"Всички тези данни ни насочват към мисълта, че инициалите в подземния коридор са оставени от някой от сапьорите, залагали фугасите за взривяването на Свищовската крепост. По този начин той е „увековечил“ името си в това срамно деяние. Това е и последната страница от дългия живот на твърдината. Оттук нататък нейните руини стават своеобразна кариера при строителството на различни сгради във възрожденския Свищов.
През трите години на разкопките в подземията и в двора на замъка бяха открити стотици находки. Това са красиви стъклени и керамични съдове с великолепна художествена украса, части от накити, оръжие Твърде важни са многобройните монети на римски императори, на българските царе от ХІІІ-ХІV в. Константин Асен, Иван Александър и Иван Шишман, на западни крале и османски султани", уточни проф. Николай Овчаров.

"Със своята уникална история Свищовската крепост ще бъде важно звено в стартиращия културно-исторически туризъм на дунавския град. В момента общината разработва европейски проект за нейната реставрация и превръщането на малкия хълм, на който тя се намира, в прекрасен парк. Руините на вековната крепост ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без съмнение ще даде силен тласък на икономиката в целия район", допълни той.