Днес, 16 януари се навършват 141 години от Освобождението на Пловдив от османско иго. По този повод Община Пловдив организира възпоменателно тържествено честване в 11 часа пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив.
Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година произнесе Георги Василевски – преподавател по история в Националната търговска гимназия в Пловдив. Водещ на тържеството бе Златко Павлов.

Слово на Георги Василевски (пълен текст):

Уважаеми госпожи и господа,
Днес се навършват 141 години от освобождението на Пловдив от османско иго. 16 януари 1878 г. е бил снежен и студен, ако се съди по запазените снимки и христоматийната картина на нашия съгражданин Нягул Станчев.
Рано сутринта на този ден ген. Гурко влиза в града ни, а измъчените пловдивчани го посрещат с огромна радост и надежда. Всъщност освобождаването на Пловдив е фактическият край на мащабните военни действия през Руско – турската освободителна война. След героичното зимно преодоляване на Балкана руската армия преминава в настъпление, което трудно би могло да бъде спряно. Новообразуваният 70 – хиляден Западен отряд начело с ген. Йосиф Гурко освобождава София и се насочва към Пловдив в 5 колони. Същевременно старопланинските проходи са преминати и от формированията на ген. Карцов и ген. Радецки. При тази обстановка войната отива към неизбежния си край, но главнокомандващият на турската войска в Тракия Сюлейман паша решава да води бой за Пловдив. В противен случай той се дискредитира и пред своето върховно командване, и пред войниците си.
След разгрома на Априлското въстание Пловдив е превърнат в огромен затвор. От цяла Южна България са докарани участници във въстанието, хвърлени в затворите при ужасни условия. Много от тях ежедневно „украсяват“ главната улица като увисват на бесилките по нея за назидание и страх на българите. Положението на града става още по-страшно с началото на войната и особено след ужасния погром на Стара Загора през лятото на 1877 г. Съдбата на много селища като Карлово, Сопот, Калофер и други – опожарени, подложени на масови жестокости и изстъпления, надвисва и над града ни.
Ето защо бързото превземане на града се поставя като главна задача на Западния отряд. На 15 януари по обяд ІІІ гвардейска пехотна дивизия командвана от ген. Дандевил освобождава северната част на Пловдив – Каршияка. Но на юг от Марица има значителни турски сили – пехота, оръдия по тепетата, черкези и башибозук. Води се ожесточено престрелка през реката, мостът е разрушен.
След като прекарва 1500 души от финландския лейбгвардейски полк на десния бряг на реката при с. Оризари командваният от кап. Ал. Бураго ескадрон драгуни получава от ген. Гурко задачата да разузнае обстановката. Късно през нощта конниците навлизат в квартала до реката - Мараша и получават сведения за струпани турски сили на гарата. Създавайки впечатление, че настъпват главните руски сили драгуните на кап. Бураго се отправят натам. Маневрата хваща място – сред турците настъпва паника. Част от тях се изнасят с влак към Одрин, а други отстъпват към Родопите. Малко по-късно смелите драгуни пленяват 50 турски войници и обезвреждат артилерията на Бунарджика. Много рано на 16 – ти кап. Бураго пише известие до щаба на Гурко: „…Ранени и убити при мене няма. … Турците отстъпват, или по-вярно, бягат пеша към Станимака.“
Не е написал за богатото угощение, което си направили на гарата с изоставената от щаба на Сюлейман трапеза.
Още преди обяд ген. Гурко преминава на сал реката и е тържествено посрещнат на Трихълмието с хоругви, хляб и сол.! Така след 5 века османско потисничество Пловдив вече е свободен!!!
Но и в този паметен и радостен ден от сагата на нашето Освобождение пловдивчани дават скъпи жертви. В нов пристъп на злоба и жестокост през нощта от затвора Таш капия са изведени 123 български борци за освобождение и избити зверски и безсмислено в м. Остромила. Сред тях е и знаменитият Душо Хаджидеков! Така с христоматиен пример се изпълва със съдържание мисълта, че свободата никога не идва даром.
В следващите два дни край селата Брестник, Марково, Белащица и Брестовица стават тежки сражения, в които оттеглилите се турски войски са разбити. След тези боеве османската армия се разпада и без ред бяга към Беломорието. Така с успеха при освобождаването на Пловдив руската армия решава важният за крайния изход на войната въпрос – да не се позволи на противника да се организира и да отбранява Одрин. Две седмици по-късно се подписва примирието и идва ред на дипломацията и политиците.
Но ние сега отбелязваме тук паметната дата 16 януари 1878 г. за да отдадем почит на загиналите войни на Русия. Най-силен израз на това е, че сме тук! А материалният са многобройните паметници из цяла България. Забележително е, че първият внушителен паметник е този на Бунарджика, издигнат още през 1881 г. Не по-малко показателно за всеобщото признание към жертвите на Освободителната война е и това, че при цялата драма на българския обществен и политически живот през изминалите 141 години никога тези чувства не са поставяни под съмнение.
Ето го и паметника на кап. Бураго в първия парк на свободна България – Дондуковата градина!
Позволете ми да споделя и нещо лично – понеже съм роден и израснал на улица капитан Бураго /недалеч оттук/ имам сякаш някаква особена връзка с това име. Повтаряно стотици пъти по най-банални поводи то ме кара да се чувствам в свои води, създава ми усещането за нещо познато, близко, което обикновено пазим в себе си дълго, дълго.
Но ако излезем от сферата на индивидуалните сантименти или по-скоро заедно с тях – на ден като днешния трябва да си даваме сметка за ценността на свободата, за нуждата да я пазим и отстояваме непрекъснато и нито за миг да не я възприемаме като даденост.
Бог да прости падналите за нашето Освобождение, а ние ще ги тачим в паметта си!
Да живее свободна България!