Печат на тази страница

ВМРО предлагат бул. Северен да се казва бул. Девети пехотен пловдивски полк

11 Фев 2019 14:37

 

Общинските съветници от ВМРО-БНД в Общински съвет-Пловдив ще направят предложение към кмета Иван Тотев за име на бул. Северен. Войводите предлагат булевардът да бъде кръстен на "Девети пехотен пловдивски полк“.

Настояваме при изготвяне от администрацията на Община Пловдив на Предложение до Общински съвет-Пловдив да бъде включено и нашето предложение., се казва в предложението на съветниците от ВМРО.

Кратка историческа справка за Девети пехотен пловдивски полк на Н.Ц.В. Княгиня Клементина:

 

Девети пехотен пловдивски полк е формиран в Пловдив под името Девети пеши пловдивски полк с указ № 61 от 23 декември 1885 година на Южнобългарската милиция. Девети полк получава първото си бойно знаме на 31 август 1886 г. В полка е зачислен и самият княз Фердинанд. През 1892 година полкът официално влиза в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

 

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на Родопския отряд от 2-ра пехотна тракийска дивизия и наброява 4860 души. При мобилизацията за участието в Балканската война, полкът се развръща в 4 дружинен състав, една картечна рота, телефонна и музикантска команда, санитарен персонал и парков взвод. Формира се 1 и 2 дружина от 39 пех. полк, 9 допълваща дружина и 1 и 2 опълченски дружини. На 23 септември 1912 9 пех. полк заминава към турската граница, включен в Родопския отряд. Бойният състав на полка е: 5 щабни офицери, 52 младши офицера, 5 лекари, 2 чиновници, 305 подофицери и 4540 ефрейтори и войници. При бойните действия са превзети населените пунктове: Дьовлен, Кара Блиак, Баротин, Доспат, Неврокоп, Драма, Еникьой, Курулар, Ксанти, Деде-Агач, Булаир, Шаркьой.

В навечерието на Междусъюзническата война Девети пехотен полк е прехвърлен от Шаркьой на Мраморно море в Радовиш, Македония. След избухването на войната полкът участва в битката при Криволак и в боевете за Беяз тепе, връх Занога и връх Кавица. Завръща се в Пловдив на 9 август 1913 година.

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 и 1943). Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

9 пп и парашутната дружина с устремно настъпление овладяват билото на Стражин. В първите вериги на парашутистите настъпва ефрейтор Никола Паскалев. Припомнил си незабравимите завети на Апостола на свободата Васил Левски, той написва върху хастара на куртката си: „Ако загина, ще загина само аз и моята картечница ..., ако спечеля, печели българския народ.!“ Той остава верен на своя девиз. В разгара на боя картечница от неоткрит до този момент бункер открива силен огън срещу фланга на 1-ва парашутна рота. Настъпващите бойци са принудени да залегнат. Ефрейтор Паскалев запълзява към вражеския бункер, като го обстрелва с картечницата си. Свършват се патроните. Тогава той започва да хвърля гранати срещу бункера. Хвърлена от противника граната разкъсва лявата му ръка. Като надвива острата болка, той отвърта със зъби капачката на една граната и я хвърля срещу амбразурата, а след това, притиснал до себе си още няколко гранати, се хвърля в бункера. Разнася се силен гръм. Противниковата картечница замлъква.

Привечер на 18 октомври на Стражинската позиция германците оказват съпротива само на отделни места. През следващите дни целия масив е прочистен от тях със силите на 9 пп и парашутната дружина. За активните си резултатни действия 9 пп получава името „стражински“, а хитлеристите го наричат „бесния полк“.

По времето, когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944), в мирновременния му гарнизон се формира 9-а допълваща дружина. След 9 септември 1944 година се формира 9-а гвардейска дружина.[3]

От 5 юни 1945 г., съгласно Министерска заповед №197 полкът е преименуван в „9-и тракийски на Захари Стоянов полк“, а от май 1948 г. носи явното наименование „под.2010“. От юни до ноември 1950 г. носи името 9-и стрелкови полк, след което е преименуван на 26-и стрелкови полк с явно наименование „под.55020“. Със заповед №146 от 16 април 1955 г. полкът е разформиран считано от 15 април 1955, а на 30 юни същата година е напълно ликвидиран.

 

Main Menu