Пловдивчани днес почетоха паметта на загиналите в първия протест срещу комунистическата власт през 1953 година. По инициатива на бившият депутат от ВНС Христо Марков и председателят на партия ВОЛЯ-Пловдив ще се създаде инициативен комитет, който да изработи и постави паметна плоча на сградата а ул. Велико Търново, която е бивш тютюнев склад. В бившето здание на Стоматологичния факултет са се разиграли едни от драматичните събития на 4 май 1953 година, разказаха Сузана Николова и Христо Марков.

Протестът на тютюноработниците от пролетта на 1953 г. в Пловдив, е първият работнически бунт срещу комунистическата власт в Източна Европа срещу падането на „желязната завеса“. Провокирани от искания за справедливо заплащане, хуманно отношение и нормални условия на труд, работниците от тютюневите складове на ул. Велико Търново организират стачка., каза Марков, който ще бъде и председател на ИК.Сузана Николова заяви, че в ИК ще бъде от трима души - Христо Марков, Иван Илиев (представител на ВОЛЯ) и гражданска организация. "Първо ще се срещнем със собствениците на сградата, след това ще изработим проект за плочата, след това финансиране и поставяне. Следващата среща ще бъде на 20 юни. Трябва да почетем този героичен подвиг на хилядите пловдивчани срещу комунизма. В историята за стачката се знае твърде малко. Заличени са събитията от май 1953 год.", каза Сузана Николова. Христо Марков разказа, че в майската стачка са участвали над 20 000 работници. "На 4 май 1953 г. в Пловдив на сегашния бул. "Руски" се стоварва цяла делегация от партийни величия. Освен министрите на вътрешните работи Георги Цанков и на промишлеността Антон Югов в нея са включени и подпрeдседателят на Министерския съвет Райко Дамянов, Станко Тодоров, който по това време е министър на земеделието, и Георги Чанков - началник на Държавната планова комисия. Придружават ги кметът на града Никола Балканджиев и секретарят на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов. Най-активни са стачниците в складовете и фабриката "Томасян" където сме се събрали. На 3 май нощната смяна в склада, носещ името "Иван Караджов", изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията обгражда помещенията и заключва външните врати. Груба намеса няма вероятно защото повечето от протестиращите са жени. Същата сутрин спират работа и жените от складовете "Стефан Кираджиев" и "Георги Иванов". Стачкуващите от трите склада правят митинг в двора на "Иван Караджов". Около фабриката и складовете на "Томасян" се събират хиляди протестиращи. Тук се издигат още синдикалните искания: за целогодишна заетост, за увеличение на заплатите, за 5-дневна работна седмица и др.", уточни Христо Марков.

Уплашени от това бунтът да не зарази и други градове,  Георги Цанков (министър на МВР), Станко Тодоров (министър на земеделието) и самият Антон Югов (министър на промишлеността), които разпореждат потушаване на бунта, превърнало се в кървава саморазправа и довело до смъртта на много пловдивски работници, борещи се за правата си.