Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан преди 100 години – на 27 ноември 1919 година.

В края на Първата световна война, най-големия дотогава световен конфликт, българската държава е от страната на загубилите. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, казва историкът акад. Георги Марков. Това, според него е стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ.

Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България.

В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

Според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.

От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.

От ВМРО Пловдив излязоха с декларация по повод 100 години от Ньойския договор:

На 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише договор, който неслучайно не само българите, но и тогавашните западни политици и западна общественост наричат „диктат”. В историята на България става известен като Ньойският диктат.
Според този диктат България е принудена да загуби чисто български етнически територии – Македония, Южна Добруджа, Западна Тракия, за да стане наказанието още по-грубо към България, от България са отнети и така наречените „Западни покрайнини”. Отнети са от тогавашното царство на сърби, хървати и словенци. Това са Струмица, Цариброд, Босилеград и шест села в Кулско.
Идеята на тогавашните „миротворци” е да наложат такава система от мирни договори, с която не само да унижат победените, но и да ги направят безсилни в следващите десетилетия да защитават своите интереси. Така е орязана Германия, Унгария и България е орязана.След тази злополучна дата – 27 ноември 1919 г., българите в тогавашна Югославия, в Кралство Гърция и в Румъния бяха подложени на геноцид. Беше забранено да се наричаш българин в Македония, в Тракия и в Добруджа. Българският език беше преследван, българските учители и свещеници бяха разстрелвани, пращани в изгнание по островите или принудени да бягат в България. И днес ние не може да си затваряме очите пред това, което продължава да се случва в териториите, населени с българско население, което все още не е получило нормални граждански права.
Тази дата, 27 ноември, не би трябвало да бъде повод за някакъв реваншизъм или за някакви сълзливи чувства. Няма място за излишни емоции. Тази дата трябва да ни подсеща, че подобно на други европейски народи – подобно на германците, подобно на унгарците и ние българите трябва да имаме национална политика. И така, както Германия прибра всички свои сънародници от територията на бивша Югославия, на Румъния, на Трансилвания и на бившия Съветски съюз, давайки им гражданство и възможност да живеят в своята свободна държава, както това направиха унгарците и го правят и до ден-днешен, трябва да го правим и ние. Защото България не е само жълтите павета на София, не е само черноморските и зимните курорти – България е там, където живее дори един българин, който се нарича такъв и с гордост в сърцето си носи българското име.
Въпреки всички опити този проблем да бъде неглижиран, вече 29 години ВМРО, заедно с будни български младежи и патриоти отбелязват тази дата. И тази година ние ще се обявим против забравата, наложена изкуствено върху българската памет, българската история и българската съдба – нещастна, за съжаление, на онези българи, които по силата на този Ньойски договор останаха извън пределите на свободна България.

Да живее България!