Сиди: Аз съм жив.. За ужас на този, който е решил да се гаври с паметта на всички онези, носили на реверите си жълтата звезда

02 Апр 2021 17:07

Водачът на листата на ВМРО в Пловдив Александър Сиди публикувана в неговия личен профил във Фейсбук коментарът във връзка с постъпил до структурите на ВМРО сигнал, че неизвестни лица тази сутрин в района на Сточна гара в Пловдив са поставяли еврейска звезда върху предизборните плакати с негов образ.

 

„Първо се ядосах! Изпитах бяс и безсилие... после се спрях, помислих. Представих си извършителя. Бавно и методично, слага на всеки плакат жълтата звезда. Една по една. Плакат по плакат. Бавно. Методично. На всеки образ по една звезда. Отбелязва произхода ми. Представих си го повече от 70 години назад, този същия, с униформа, въоръжен, който слага същия знак на всеки човек в огромна дълга редица. Дълга редица от хора облечени скромно, с куфари в които е събран целият им живот, хора, които стискат малката ръчичка на децата си, хора, които са осъдени на смърт, само защото са евреи. Представих си този същият, който ги отмята в списък, поставя дамгата на реверите им и ги натиква в конските вагони, за да ги изпрати на последното им пътуване... Този, който е извършил това с перверзно удоволствие, не заслужава да се нарича човек... После помислих ... спрях да се ядосвам. Почувствах се горд. Почувствах се горд от това, че съм с еврейски произход. Защото въпреки това, че има изроди с болно съзнание, аз си спомних за всички онези, които в мрачното, студено утро на 10 март 1943 г., в същия този Пловдив, на няколкостотин метра от мястото, на което днес този изверг е извършвал своето престъпление, са се събрали огромна група хора. Истински. Хора. Човеци. Те са спряли депортацията, спряли са машината за убийства. Спасили са! Спасили са своите евреи! И днес аз съм тук. Жив! За ужас на този, който е решил да се гаври с паметта на всички онези, носили на реверите си жълтата звезда. Днес аз съм тук по волята на целия български народ! А този, който е извършил това, е на най-ниското ниво в своето развитие. И там ще си остане. Низвергнат маргинал. И нищо повече! Мисля си, че предизборната кампания трябва да е състезание на идеи. Аз заставам с лицето си. С името си. С произхода си. А срещу мен е застанала злобата... безлична, безчовечна, мразеща! Аз знам кое ще победи! Вече се е случвало ! В онова мрачно утро на десети март четиридесет и трета, в Пловдив!