Арх. Румен Григовор: Пловдив трябва да се отвори към света чрез национална инфраструктура

27 Окт 2021 09:13

 

 

Три града в България се открояват с впечатляващ архитектурен образ. Това са Велико Търново, Русе и Пловдив, който е най-красивият. Но Пловдив е може би на първо място по загубено време за пътуване и чакане по светофари. Така наречените „умни светофари“ са внедрени без кръстовищата да имат всички необходими пътни платна, което на практика блокира движението. Това обяви арх. Румен Григоров, четвърти в листа №33 на „Коалиция за България“ в Пловдив.

Той твърди, че градът се нуждае от цялостен преглед на организация на движението и от по-съвременен подход по развитието на зелената система. Със съжаление отбелязва, че Пловдив няма екологичен транспорт и припомня, че тролейбусите бяха ликвидирани по времето на „синия“ кмет Гърневски, а по замисления още от 40-те години на ХХ в. с градоустройствения план на Херман Янсен трамвай цари пълен застой. Като един от най-големите проблеми в градоустройствен план откроява съществуването на жп линия на територията на Пловдив.

„Правят се предизборни кьорфишеци за милиарди левове, че ще издигнем жп линия на колонада. Трябва да премахнем жп линията „централна гара – Филипово“, като осигурим за 50 000 лв. една елементарна обиколна връзка в посока „централна гара – Филипово“ при срещата на двете линии за Бургас“ – обясни той.

Община Пловдив, която в административните си граници включва само компактния град, представлява нещо като условен остров. Тъй като градоустройствената съдба на островите е да бъдат застроявани и уплътнявани, трябва да се търсят решения на тези проблеми. Според него , може да се ползва опита на София – да се създаде голяма Община Пловдив, градските райони да се превърнат в общини и към тази формация да се приобщят общините „Марица“, „Родопи“ и Куклен. Арх. Григовор смята, че този въпрос подлежи на дискусия и обещава самият той да я стартира.

Бъдещото развитие на Пловдив е свързано с изпълнението на национална инфраструктура, за да може градът да се „отвори“ към България и света.

„Тунелът Троян-Кърнаре, в който трябва да има и жп транспорт, е належащ. Така този проход ще се използва целогодишно и връзката на Пловдив посока Плевен - Свищов ще се реализира. Бъдещият трети мост на река Дунав ще стане приоритетен при това положение“ – коментира арх. Григоров.

Смята, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) има нужда от частични подобрения, защото техническите параметри в него го правят труден за приложение, има безсмислени ограничения и усложнения на инвестиционния процес.

„Това е фундаментален закон. Той е единственият, в който има текст: „Когато има противоречия с други закони, важи ЗУТ.“. Не е нормално обаче технически параметри, които са обект на наредби, да присъстват в закона. Като пример ще дам една норма от 60-те години на ХХ в., наречена „коефициент за интензивност на територията“, накратко „кинт“, който антиконституционно ограничава собствеността. Ще се боря за премахването на „кинт“. Убеден съм, че камарата на архитектите и на инженерите, включително и строителната камара ще подкрепят намерението ми“ – заяви арх. Григоров.

По времето докато Румен Григоров е главен архитект на Община Пловдив от 1981 до 1986 г. в града са реализирани най-големите обекти в града – Коматевският възел, 80% от надлез „Родопи“, подземното преминаване под жп гарата, новия бетонов мост, връзките с автомагистрала Тракия, подземното преминаване под пешеходната зона край пощата, цялостна реконструкция на сегашния бул. „Цар Борис III Обединител“, цялата „Мария Луиза“ до „Скобелева майка“. Разкрита е археологията, която чак сега започва да се показва.

„Общо взето, направихме чудеса. Каквото се сетите – стана тогава. Това са златните години на Пловдив, по времето на един от най-добрите кметове Христо Мишев, бог да го прости. Тогава съревнованието между общините беше кой ще направи повече от другите, като средствата от националния бюджет отиваха при този, който беше пръв. Сега има само един град, който се къпе в инвестиции и това е София. За сметка на страната“ – коментира арх. Григоров.

Огорчен е, че Пловдив не получава нищо, а като кореняк пловдивчанин е обиден от кражбата на бирената фабрика. Името „Каменица“ идва от тепето, означава „камъните на тепето“, обяснява той.